„На тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).

Колко властители са въставали против Църквата, колко тежки гонения е имало срещу нея, в какво незавидно положение се е намирала тя в цялото предшестващо време, когато вярата била в процес на първоначално разпространение и умовете на хората не били още утвърдени в нея.

Царете били езичници и през цялото време до възцаряването на блажения цар Константин те всички гонели Църквата, едни с по-малка, други с по-голяма жестокост, но всички я гонели. Ала всички тези козни и нападения се разпадали по-бързо от паяжина, разсейвали се по-бързо от дим и били развявани по-бързо от прах. Самите тези козни произвели огромен сонм мъченици и оставили за Църквата безсмъртни съкровища, кули и стълпове, които не само през време на живота си, но и след своята смърт станали за следващите християни източник на велико благополучие. Виждаш ли силата на предсказанието: „и портите адови няма да й надделеят”? И не само това, но и други предсказания свидетелстват за непобедимата сила на нашия Спасител.

Ала нека сега да разгледаме едно друго Негово предсказание, което блести по-ярко от слънце и свети по-ярко от слънчевите лъчи, като се намира пред погледа на всички и се простира над всички идващи след нас поколения, както и предходното предсказание. Какво е това предсказание?

Когато някога Христос влязъл в иудейския храм, който тогава се намирал в цветущо състояние, блестял отвсякъде с изобилие от злато, красота и великолепни здания, съдържал всякакви скъпоценности – изкуствени и веществени, и тогава, когато учениците Му се удивявали, Той какво им казал? „Виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат” (Мат. 24:2), имайки предвид неговото бъдещо разрушение и запустение, тези днешни развалини на бившия Йерусалим. И наистина всички тези бляскави и знаменити здания били превърнати в развалини.

Виждаш ли великата и неизречена Негова сила и в едното, и в другото – в това, че тези, които Го почитали, Той устроил и размножил, и в това, че враждуващите против Него, смирил, съкрушил и изкоренил? Никъде не е имало такъв храм, толкова славен и ползващ се с такава почит. Иудеите, които живеели навсякъде по всички предели на земята, от древност идвали тук, носейки дарове, жертви, милостини, начатъци и много други неща, украсявайки храма като едно богатство на вселената. И всички иудейски прозелити (от езичниците) отвсякъде се стичали тук и голяма била славата на това място, слава, която достигала до най-отдалечените краища на вселената.

Но едно само слово на Христос унищожило и изтребило всичко това и го разпиляло като прах; и там, където преди дори не на всички иудеи, дори не на всички свещеници, а само на първосвещеника се позволявало да влиза и то само веднъж в годината в специално облачение, с венци и митра и други свещени одежди, сега без всякакво препятствие могат да влизат и разпътни блудници, и развратни прелюбодейци. Защото Христовото слово обърнато към него разрушило и унищожило всичко. И от този храм останало само толкова, колкото да служи за указание на мястото, където той се намирал в древността.

Представи си каква сила е извършила това дело. Тези, които имали такова могъщество, побеждавали народи и царе, многократно удържали победи във войни без да проливат своята кръв и въздигнали множество необикновени и дивни здания, не могли да построят един храм от това време та до днес и то при условие, че имало толкова много царе и управници, които им съдействали и са такова голямо множество – тези, които са разсеяни из вселената и притежават несметни богатства.

Виждаш ли как това, което Той е устроил, никой не е разрушил, а това, което Той е разрушил, никой не може да построи? Той е устроил Църквата и никой не може да я разруши. Той е разрушил храма и никой не може да го възстанови, при това за толкова продължително време. А между другото и Църквата се опитвали да разрушат, но не могли, и храма се старали да възстановят, но не могли. Това било допуснато, за да не може никой да казва, че ако се бяха опитвали, те биха могли да възстановят храма.

Ето, те се опитаха, но нищо не можаха да направят. Във времето на нашето поколение превъзхождащият всички по своето нечестие цар Юлиан им беше дал позволение и им съдействаше, и те пристъпиха към тази работа, но нямаха никакъв успех, тъй като избухналият от основите огън ги разгони. А че те наистина са желали да го построят наново, за това и до днес свидетелстват обгорените основи, за да можеш ти да видиш, че те се опитвали да разкопават земята, но да построят храма не успели, тъй като срещу тях било споменатото слово на Христа.

Този храм и преди е бил разрушаван, но след възвръщането на иудеите от Вавилонския плен след седемдесет години той тозчас бил възстановен, за което говорили и предсказвали пророците преди това събитие. А сега изминали вече повече от триста години и няма нито мисъл, нито вероятност, нито надежда за това той отново да се появи.

Какво възпрепятствало неговото въздигане, ако не божествената сила, която се противи на това? Нима те не разполагат с изобилие от богатства? Нима техният духовен водач не събира отвсякъде доходи и не владее несметни съкровища? Нима този народ не е смел, не е безсрамен, не е настойчив, не е дързък и не е войнствен? Нима много негови представители сега не са в Палестина? Нима много от тях не са във Финикия? Нима много от тях не са навсякъде по света? Как те не можаха да възстановят един храм, при това виждайки, че поради липсата на храма това тяхно богослужение навсякъде е възпрепятствано, и иудейските обичаи се нарушават, и жертвите им, и приношенията и другите подобни постановления на закона се отменят и се прекратяват? Защото нито да поставят жертвеник, нито да принасят жертви, нито да правят възлияния, нито да принасят овци и тамян, нито да четат Закона, нито да извършват празнично честване и нищо друго подобно на това на тях не им е позволено вън от преддверията на този храм. Те построиха синагоги в много градове, но това място, което давало сила на собствената им държава, където те били привикнали да извършват всичко онова, върху което се основавало иудейството, това точно място те не могли да възстановят.

Рассуждение против иудеев и язычников о том, что Иисус Христос есть истинный Бог.

Превод: прот. Божидар Главев