„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Проповед за 2-ра Неделя след Петдесетница, на всички български светии. За почитането на светите мощи
Сегашният празник е посветен, братя и сестри, на всички български светии.
В моята проповед ще се спра на един специален въпрос във връзка със светиите: какво е значението на мощите на светиите за нас, християните?
Божията присъда над човека след съгрешаването е: Тялото ти ще се връща в пръстта, от която е взето (Бит. 3:19). И в Еклесиаст се казва: «И ще се върне» тялото «в земята,... а духът ще се върне при Бога, Който го е дал» (Екл. 12:7).
И действително, при смъртта човешкото тяло след раздялата му с душата се разлага и става земя, от която то е създадено.
В книга Битие, глава втора, четем: «И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна му дихание за живот; и стана човекът жива душа» (Бит. 2:7).
Но Господ за наша полза прославя някои Свои избраници с нетление.
В Християнската църква честни мощи на свети угодници са били намирани нетленни от най-първите времена и през всички векове до наши дни. Така след Христовото възкресение свети апостол Лука, обхождайки с проповед за Христа много страни и градове, дошъл в град Севастия, в който тогава се намирали нетленните мощи на свети Йоан Кръстител. Свети Лука поискал да ги вземе и пренесе в родния си град Антиохия. Но севастийските жители се възпротивили (Четьи-Минеи, 7-ми януари). Нетленните мощи на свети архидякон Стефан били пренесени от град Йерусалим в Цариград (Четьи-Минеи, 2-ри август).
Такива Божии избраници от нашия род, чиито мощи са нетленни, са свети Йоан Рилски, чието нетленно тяло почива в светата Рилска обител; свети Димитрий Басарбовски, чието нетленно тяло почива в Букурещ; света Параскева Българска, чието нетленно тяло се покои в град Яш, Румъния.
За подобни Божии избраници Псалмопевецът е казал: «Ти, Господи,... не ще дадеш на Твоя светия да види тление» (Пс. 15:10); «Господ пази всички негови кости» (Пс. 33:21). А Иисус, син Сирахов, се изразява така: «Да процъфтят костите им от своето място» (46:14; 49:12).
Но защо Бог нарушава Своя закон за всеобщото тление и запазва нетленни телата на някои Свои угодници?
Той прави това за наша полза и за наше назидание. Свети Йоан Дамаскин казва: «Владиката Христос ни е подарил мощите на светиите като спасителни източници, които източват многоразлични благодеяния». «Това съкровище е благопотребно за всички — пише свети Йоан Златоуст, — то е надеждно пристанище и за нещастните, защото се освобождават от нещастието си, и за щастливите, защото ги утвърждава в щастието; и за болните, защото ги лекува, и за здравите, защото ги предпазва от болести». В светите мощи присъства благодатта на Светаго Духа, която лекува немощите и възпълва недостигащото.
Гледайки на светите мощи, ние мислено се пренасяме към бъдещето, когато и ние, при възкресението на мъртвите, ще се облечем в нетление, както пише свети апостол Павел в Пьрвото си послание до коринтяните (15:54).
Светите мощи ни поучават на благочестие и по този начин способстват за нашето морално издигане и душевно спасение. Свети Йоан Златоуст поучава: «Бог ни е оставил мощите на светиите, желаейки да ни приведе към тяхната — на светиите — ревност и към техния живот». «Това нетление, тази целебна и живоносна сила, която изхожда из светите мощи — говори приснопаметният светител Филарет Московски, — поучават на благочестие и ни подбуждат да подражаваме на вярата на светиите» (Евр. 13:7).
Покланянето на мощите на светите Божии угодници е дело богоугодно и душеспасително. «Това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината» (1 Тим. 2:3-4).
Пред мощите на свети Йоан Рилски идват поклонници от цялата страна и намират лек за своите душевни и физически страдания. За това можем да прочетем в книгата на Архимандрит Климент Рилец «Чудесата на свети Йоан Рилски».
През 1946-та година празнувахме хиляда години от блаженото преставяне на светеца. Хиляда години стоят незасегнати от тлението мощите на Рилския пустинножител и чудотворец!...
Нека и ние мислено се пренесем в светата Рилска обител и благоговейно духом да се поклоним пред светите мощи на великия Светец, закрилника на българския народ, възкликвайки из глубини души: Дивен е Бог в Своите светии (Пс. 67:36 — по славянската Библия), творейки чрез тях безброй чудеса! Амин!
Сборник проповеди, СИ, 1976 г.