Батюшка Амвросий Оптински разказваше следния случай за силата на покаянието:

Някой си грешал и все се каел, и така цял живот. Накрая се изповядал и умрял. Злият дух дошъл да вземе душата му и говорел: „Той е мой!” – Господ обаче казал: „Не! Той се каеше.” – Тогава дяволът отвърнал: „Но при все че се каеше, той пак съгрешаваше.” – Тогава Господ му отвърнал: „Ако ти, бидейки зъл, пак го приемаше, след като той се бе каял пред Мене, то как Аз да не го приема, след като той подир съгрешаването си се обръщаше към Мене с покаяние? Забрави, че ти си зъл, а пък Аз съм благ!”

***

„Има три начина на спасението. У св. Йоан Златоуст е казано:

а) да не грешиш;

б) след като сме съгрешили, да се покаем;

в) ако пък лошо се каем, тогава да търпим случващите ни се скърби.”

***

„Макар че греховете ни биват простени чрез покаянието и изповедта, но съвестта не престава да ни упреква. Покойният старец Макарий показваше за сравнение своя пръст, някога дълбоко порязан. Болката отдавна беше минала, но белегът останал. Така точно и след прощаването на греховете ни остават белезите: това са упреците на съвестта.”

***

„За грешниците са нужни очистителни страдания. Ония, които умират веднага подир покаянието си, се очистват от молитвите на църквата и на молещите се за тях. А ония, които са още живи, сами трябва да се очистват чрез изправление на живота и чрез милостини, покриващи греховете.”

Архимандрит Серафим, „Оптинските старци”, София, 1991