Припомням си това, което някой ми бе разказвал, че зад гроба душата бива посрещана от всички, за които и на които тя се е молила през живота си. Колко утешително е това! Колко милостив е Господ към нашите души, че прави тъй, щото те тозчас след навлизането в още непознатата за тях страна, да бъдат посрещани от познати им души и духове!

Но до нашето знание са достигнали и сведения за други срещи… Посрещат душата врагове – и нямат намерение да отстъпят от душата, всячески я смущават отблизо и отдалеч… докато тя не встъпи в Божиите двери. Да укрепим душите си с вяра, та да можем мъжествено и без боязън да ги гледаме тях, немощните. Като прах може да ги развее душа, която е въоръжена с вяра и упование. Възванията към Господа ги поразяват като мълнии… И те изчезват.

Към силна душа те не могат да пристъпят и стоят далеч, като я плашат, вдигат шум, за да разклатят вярата и да затъмнят надеждата с отчаяние. Но те нямат никаква власт. Божиите ангели пазят душата. Всичко се решава от Божия милостив съд.

Трябва да разгаряме силна вяра в Господа нашия Спасител и на Него да се уповаваме. Облечени в тези оръжия, ще бъдем недостъпни за враговете. Духовните разположения в нашите сърца са също като газовете в аеростата, веднага увличат душата нагоре. Тогава и враговете не могат да я достигнат.

Болезнь и Смерть

Превод: прот. Божидар Главев