Голямо нещастие е да се родиш сляп. Защото слепецът нищо и никого не вижда, затова и не вижда съблазните и греховните дела. Но душевната слепота е много по-гибелна за човека, защото слепецът по душа вижда нещата, особено духовните, в превратен вид – затова и той във всичко греши, и другите отбива от правия път.

А такъв слепец е всеки грешник, защото грехът помрачава разума, полага петно или перде върху окото на съвестта и човекът блуждае в тъмните дебри на всякакви грехове и беззакония. Слепец е пияницата, защото не вижда, че вместо вода, която утолява жаждата, той пие напитка, която само разпалва жаждата, изгаря го и ще го изгаря вечно в ада. Има и примери за хора, които здраво се напивали и още в този живот изгаряли в огън, а телата им ставали на пепел.

Развратният също е слепец, защото не вижда, че заради развратния си живот губи имуществото си, здравето, паметта и разума, а и живота си съкращава, става бавен самоубиец, който не слуша думите от Писанието: „Нито блудници, ни прелюбодейци… няма да наследят царството Божие” (1 Кор. 6:9-10).

Слепец е сребролюбецът и скъперникът, защото той не вижда пред себе си в лицето на бедняка Христос и Неговите братя; не вижда, че според степента на обогатяването си със земни неща, той губи небесните – и вярата, и съвестта, и рая, и Бога, защото Бог ненавижда грешниците, особено идолокоплонниците сребролюбци.

Слепец е гордият човек, защото той не вижда, че пред Бога стои много по-ниско от смирения. Слепец е гневливият, защото не вижда, че душата му бива изгаряна от гнева. Слепец е завистливият, защото не вижда, че неговото собствено сърце бива пронизвано от стрелите на завистта. Сляпа е жената, която се облича в модерни дрехи, защото не забелязва, че по този начин образът Божий се превръща в идол, а така се похищава славата у Бога, като самата жена става идол за другите.

Слепец е ругателят, сквернословецът, клеветникът и този, който проклина ближния си, защото не вижда, че всички тези словесни камъни падат върху неговата глава, а не върху главата на ближния му, не вижда, че заплита нозете си в мрежите на дявола, че с греховете си умножава и Божия гняв струпан върху неговата глава. Така всеки грешник е слепец, макар да не признава слепотата си пред себе си, защото щом като слепецът не вижда нищо, нима би могъл да види своята слепота?

Чудна работа! Слепците, чиито телесни очи не виждат, могат ясно да виждат с душевните си очи. Когато евреите извикали слепородения и искали да затъмнят славата на Христа, Който му дарувал зрението, те казали: Ние знаем, че Христос е измамник, кажи истината – че ти или изобщо не си бил сляп, или че Бог ти е дарувал зрението, но не Христос. „Дали е грешник, не зная, казал слепороденият, едно зная, че бях сляп, а сега виждам” (Ин. 9:24–25).

Учудващо е освен това и че телесната слепота никога не е наследствена, не преминава от родители към деца, а душевната преминава върху децата, дори и върху внуците, че и по-нататък. И пиянството, и сребролюбието, и гордостта, и разпътството и всички други грехове преминават от родителите върху децата, тъй като родителите в грях ги зачеват и раждат и възпитават. Потомците на евреите, които разпнали Господа, и сега не вярват в Христа. Затова по-добре човек да е телесно сляп, отколкото душевно, по-добре сляп, но не грешен, отколкото зрящ и грешен. Слепите никого не разплакват, а зрящите грешници – сребролюбците, развратниците, гневливите и злите са причина за много сълзи. „Ако те съблазнява окото ти, извади го, е казал Господ, по-добре е за тебе с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в геената огнена” (Мат. 18:9).

Господи! Отвори нашите душевни очи, както си отворил телесните очи на слепородения, за да видим слепотата си и да се покаем! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 9.

Превод: прот. Божидар Главев