Послание на Св. Синод на БПЦ за смяната на календара
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ СВ. СИНОД
ПОСЛАНИЕ
№5953 18 юли 1968 г.
София
ДО КЛИРА И ВСИЧКИ ЧАДА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ВЪЗЛЮБЕНИ ЧАДА В ГОСПОДА,
Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа! Възлюбени,
Напоследък се умножиха исканията — писмени и устни — да се въведе в родната ни света Църква употребата на поправения юлиански календар. Исканията идват от всички църковни среди. Явно стана, че се касае до общо желание на клира и миряните.
Св. Синод пълен състав в няколко заседания през изтеклата 1967 година обсъди календарния въпрос.
Юлианският календар в основата си има древноегипетски календар, който бил в употреба от 2776 година преди Р. Хр. Съставен е по поръчение на Юлий Цезар в 46 година пр. Р. Хр. от александрийския математик Созиген, с оглед календарната година да съвпада с годишния слънчев кръговрат.
Тоя календар бил въведен в цялата, обширна по онова време, Римска империя. С него обаче въпросът за уеднаквяване календарната с астрономическата година не получил задоволително разрешение, защото календарната година се оказала по-дълга от астрономическата (слънчевата) с 11 минути и 14 секунди. Вследствие на това тя постепенно изоставала.
По време на Никейския събор на св. Църква, състоял се в 325 година, пролетното равноденствие е било на 21 март, а през XVI-и век, вследствие на това изоставане, то е било на 11 март.
Тоя недостатък на юлианския календар налагал изправянето му. На Запад, в 1582 година, папа Григории XIII внесъл поправка, с която разликата между календарната и астрономическата година била сведена до незначителна величина (26 секунди), а набраното по това време 10 дни закъснение на календарната година компенсирал като 5 октомври 1582 година обявил за 15 октомври с. г.
Тоя календар наречен „григориански”, като по-съвършен, започнал да се разпространява, и днес той е възприет от почти всички народи. За Православната църква обаче той не бил удобоприемлив поради отклонениеот църковните установления относно датите за празнуване на Пасхата. Но и юлианският календар, поради недостатъците си, не задоволявал. По тая причина за Православната църква календарният въпрос стоял открит.
Цариградският патриарх Мелетий свикал през 1923 година в престолния си град междуправославна комисия. Тя заседавала през май и юни и внесла поправки в юлианския календар, чрез които — както с григорианския календар — разликата между календарната и слънчевата (астрономическа) година била почти премахната. Набраното по това време закъснение на календарната година Комисията компенсирала, като прибавила 13 дни, без да се променят датите на неподвижните празници. Датите, на които били празнували дотогава, същите останали и след като се прибавили 13-те дни. А Пасхата и свързаните с нея подвижни празници решила да се празнуват на дати, определяни както дотогава, съобразно църковните установления.
Против това решение тогава са се обявили Иерусалимската, Антиохийската, Александрийската и Кипърската църкви. И комисията оставила приемането на изправения юлиански календар да става по усмотрение на автокефалните църкви в благоприятно за тях време.
Цариградската и Еладската църкви приели тоя календар без отлагане. Други православни църкви го приеха по-късно. Все още не се ръководят по него Иерусалимската, Руската, Сръбската и нашата църкви. Но и у тях схващането, че тоя календар следва да се възприеме, става все по-популярно. В Българската църква желанието да се въведе изправеният юлиански календар е всеобщо, желае се от клира и от вярващият народ.
В България календарният въпрос бе поставен на разрешение още през 1916 година — седем години преди събирането на междуправославната комисия в Цариград. И тогава със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 година, в гражданска употреба бе въведен григорианският календар.
Св. Синод е разгледал календарния въпрос в заседанията си на 2 и 21 юни 1916 г. (ст. ст.). Като е взел предвид, че по онова време никоя православна църква не е приела григорианския календар, оставил е богослужебния кръг по стария календар, а книжата, съставяни от църковните учреждения, е следвало да се датират по новия календар, като в скоби се поставя и датата по стария календар с обозначение „ст. ст." (стар стил).
През 1967 година Св. Синод посвети няколко заседания на календарния въпрос и като взе предвид:
1) че въвеждането на изправения от междуправославната комисия юлиански календар се желае от клира и вярващия народ;
2) че то ще премахне тая несъобразност Нова година да се чествува преди Рождество Христово, при което се нарушава Коледния пост;
3) че приемането на тоя календар съответствува на икуменическите стремежи на св. Църква;
4) че въвеждането на поправения юлиански календар означава връщане към църковно богослужебните традиции на нашия народ, когато имаше единна дата на празници и особено на такива, които са свързани с празнуване богослужебно паметта на български светии (напр. св. св. Кирил и Методий).
на 22 декември реши:
Въвежда от 20 декември 1968 година поправения юлиански календар, тъй че Коледа ще се празнува на 25 декември 1968 година, Нова година ще се празнува и църковно на 1 януари и т. г.
Благоговейни свещенослужители и възлюбени християни,
Като ви съобщаваме това решение на Св. Синод пълен състав, което отговаря на едно ваше желание, усърдно молим Бога, да умножи милостите си към вас, за да градите в здраве, мир и с успех своя християнски образ на живот.
Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД: КИРИЛ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
Видински НЕОФИТ
Врачански ПАИСИЙ
Варненски и Преславски ЙОСИФ
Сливенски НИКОДИМ
Неврокопски ПИМЕН
Ловчански МАКСИМ
Великотърновски СТЕФАН
Доростолски и Червенски СОФРОНИЙ
Американо-Австралийски Български Митрополит АНДРЕЙ
Старозагорски ПАНКРАТИЙ
ЗАБЕЛЕЖКА: По решение на Св. Синод, на 28 август, Успение Богородично, посланието да се прочете на богомолците от църковните амвони.