Запитали веднъж старец Леонид Оптински как е най-лесно да се спаси човек. В отговор той казал:

Ето как – да си простосърдечен като Апостолите, да не прикриваш своите човешки недостатъци, да не се преструваш на много благоговеен, да не лицемериш – това е пътят на нашето спасение.

Макар и на вид да е лек, той не се удава на всекиго и не е понятен за всекиго. А между това той е най-близкият път на спасението и привлича Божията благодат.

Липсата на престореност и на коварство, както и откровеност на душата – ето кое е приятно на смирения по сърце Господ (Мат. 11:29).

„Ако не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно!” (Мат. 18:3).

***

Въпрос: Как да се избавим от тщеславието?

Отговор: Ако продължаваш да си послушен и откровен, ако не изискваш старшите братя да се съгласяват с твоята воля... ако напълно простреш на земята пред Бога своето нищожество, ще можеш, с Неговата всемогъща благодат, да се избавиш полека-лека от тщеславието.

Тая страст нерядко продължава от младост до дълбока старост и даже до самата смърт. Тя преследва не само страстните хора, които се стараят да напредват, но понякога и съвършените. Затова над нея е нужна особена бдителност. Само Безстрастният Творец може да я изкорени.

О, колко е трудно да се избегне тая отрова, която унищожава плодовете и на най-зрелите добродетели!

Архимандрит Серафим, „Оптинските старци”, София, 1991