Ти се плашиш от греховете си! А за кого е дошъл Господ в този свят? За какво е претърпял страдания и позорна смърт, като е пролял пречистата Си и безценна кръв? – За да изкупи грешниците и да умие греховете им с Кръвта Си.

Неуместно е да се отчайваме. Врагът се старае да те смути с това. Но ти не му се подчинявай – прочети 89 слово на св. Исаак Сирски. Виж как този велик светец изобразява там Божията милост и любов към нас, грешните:

„Като шепа пясък, паднал в огромно море, така са греховете на всяка плът, сравнени с Божия Промисъл и Милост. И както не може един изобилен извор да се запуши с шепа пръст, така и милостта на Създателя не може да бъде преодоляна от злините на Неговите създания... Синът Божи претърпя кръст. Затова ние грешните имаме дръзновение да се каем”.

Виждате на кое възлагаме нашата надежда: не на делата си, а на неизказаното Божие милосърдие и любов към нас грешните, които Го сведоха от Престола на славата Му при нас, които седим в мрак и смъртна сянка.

Затова нека се привържем с любов към Онзи, Който се разпна и проля Кръвта Си заради нас. Нека се окрилим от надежда чрез Неговите заслуги! А освен това, нека се погрижим да придобием смирението, за което пише св. Теогност в 61-ва глава:

„Казвам нещо страшно: не се учудвай, ако не придобиеш безстрастие чрез подвизите на самоизмъчването, но ако при смъртта си се окажеш в бездната на смирението, то ще бъдеш издигнат на облаците не по-малко, отколкото безстрастните!”

Архимандрит Серафим, „Оптинските старци”, София, 1991