„Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха и като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан” (Иоан 13:3-5).

Виж, как не само с умиването, но и с други действия Христос показа Своето смирение. Той стана не преди да възлегнат, а когато всички вече бяха възлегнали. После не просто уми, но първо си свали одждата. Но и дотук не спря, а се препаса с убрус; и с това обаче не се задоволи, а Сам наля вода, не заповяда на някого да налее.

Всичко това Той извърши Сам, за да покаже, че когато правим добро, трябва да го вършим не небрежно, а с цялото си усърдие. И си мисля, че Той уми първо нозете на Своя предател, понеже (евангелистът) казва: И почна да мие нозете на учениците (Иоан 13:5).

Със същите ли ръце, с които Ти, Господи, отваряше очи, очистваше прокажени и възкресяваше мъртви?

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020