Този, който не е показал достойни плодове на покаяние, той не е достоен за св. Причастие, както свидетелства цялото божествено Писание.

Затова кажи ми как е възможно без сълзи достойно да се причастиш, когато сълзите са първият плод на покаянието? Както гнусните пожелания на плътта и обвързването на сърцето с всяка страст, придружена със сласт, е по някакъв начин жертва, която ние принасяме на дявола, така и сълзите, идващи от сърцето, са благоприятна жертва, принасяна на Бога, за очистване сквернотата и срамотата на всяка страст.

***

В божественото кръщение ние получаваме прошка на прегрешенията, освобождаваме се от прародителската клетва и се освещаваме от озарението на Светия Дух, но съвършената благодат, както тя е отбелязана в думите: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях” (2 Кор. 6:16), не получаваме тогава. Защото това е притежание на пълното утвърждаване във вярата и доказването й чрез дела. Ако ние и след кръщението си се насочваме към скверни и лоши дела, напълно губим и самото освещение. И вече с покаяние, изповед и сълзи, отговарящи на делата, получаваме отново прошка за прегрешенията, а след това и освещение от небесната благодат.

***

Чрез покаянието се извършва измиване от сквернотата на предишните непотребни дела, а след тяхното очистване става и причастието със Светия Дух. Но то се приема не как да е, а чрез силата на вярата, разположението (твърда решимост да стои и да не пада) и смирението на каещия се от цялата му душа, и не само след проявяване на такова разположение, но и след като получи опрощение на греховете от духовния отец и възприемник. Затова добре е всеки ден да се каем, както изисква заповедта. Защото думите: „покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2), ни задължават да се каем не от време на време, а постоянно.

Наставления за духовен живот, (преп Максим Изповедник и преп. Симеон Нови Богослов), Съставител и преводач † Сливенски митрополит Йоаникий, СИ, 2001 г., Слово 75, Деят. и Богосл. глави, 83, 84.