Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

Хроники от игрите на глада

 

2503242026

Отец Иван обяви, че спира гладната си стачка. Алилуя!

Готов бил за нови подвизи. Нетрадиционни, както се закани. След успешния курс по гладолечение, дойде ред на лежащите молитви* в полянката пред Митрополията, където като Петър Дънов, заобиколен от почитателки, изнесе поредната си проповед, докато го чистеха от полепналата по дрехите му трева.

После се скри на сянка, извади един леген и прикани митрополитите да му измият краката и той – техните. За повече ефект си го нахлупи на главата. Сетне изнесе несвързана лекция за законите и каноните с кактус в ръка и накрая се закани на митрополитите: „Много сме. Бодем”.

От Двери пък направиха изтормозен опит да превърнат в древногръцка трагедия водевила с гладуването, наричайки го „отчаяно желание за диалог”, „саможертва”, и дори „аскетически подвиг”! От Антигона и мъченик Якинт, през преподобните Антоний и Павел Препрости, та чак до ирландските протести и Махатма Ганди – забележителен бъркоч с извадени от контекста примери на протестно гладуване. Само дето не разбрахме кое от всичко изброено трябва да е „подвигът” с гладолечението в шоуто на сливенския Дънов.

Бунтът му срещу свещеноначалието пък изкараха „плод на нарушено общуване”, а нарцистичната му нужда да бъде център на вниманието – „апел към морални и човешки ценности”. С тази подмяна на понятията, характерна за новото време, всяка простотия може да заблести като героизъм, и всяко непослушание към йерархическия ред – възпято като проява на свободен дух.

Обаче отец Иван не иска, а изисква, не моли, а заповядва. Никакъв диалог не търси той, защото дори на срещите с митрополит Йоан, който стоически понася тихата му лудост, се вижда, че от диалог все го тегли към... монолог.

Напъните да го изкарат герой са покъртителни, но скоро тия, които сега го защитават, ще се червят от срам след поредната порция забавна екзотика, която ще им предложи сливенският герой, но която ще е поредната съблазън. Той и днес се нареди на опашката за причастие, но кой знае защо, не като свещеник, а като мирянин. Митрополит Йоан отечески го покани да се причасти в олтара, но о. Иван патетично отказа и под камерите на присъстващите журналисти демонстративно напусна храма. Що за дух супостата! Да бъде както аз искам, а не както ти. Все наопаки, и с легена на главата!

2503242027

Хроники от игра на тронове

Да преминем сега към видения и откровения духовни.

Заформя се поредната агитка за нов кандидат за митрополитската митра. „Народът Божий” няма спиране и вече e неудържим. В безвремието до изборите за нов Сливенски митрополит мечтите могат да се вихрят с пълна сила, всеки е свободен да добавя своя принос към всеобщия ентусиазъм и цветен шум – към пъстрата картина. В нестройния хор от надвикващи се има място за още фалшиви тонове, които да завършат какофонията наречена „Протест срещу касираните избори за Сливенски митрополит”.

Този път митрата трябвало да се приземи върху главата на еп. Игнатий, което било открито в нечие видение. Епископ Игнатий изплува от духовното си небитие малко след като митрополитският трон в Сливен се оваканти и започна надпреварата за нов владика. Почитателите му изведнъж се сетиха, че всъщност духовната връзка между него и дядо Йоаникий никога не била прекъсвана и била толкова силна, че нито километри, нито години, нито дори смъртта може да ги раздели. И ето защо следвало еп. Игнатий да стане новият Сливенски митрополит. Няма значение, че през последните десет години служението на еп. Игнатий беше всичко друго, но не и епископско и това си беше негов избор, не нечий друг.

В Конституцията до скоро имаше текст, според който членове на Министерски съвет могат да стават само български граждани. По аналогия, за митрополит не би следвало да бъде избиран човек, който две петилетки не само е живял извън България, но даже е забравил от коя страна се хваща епископския жезъл. Нищо против еп. Игнатий, просто се питаме Синодът като какъв трябва да го призове – като екс епископ или като настоящ пицар.

***

Ех, че необичайно си прекарваме времето през този Велик пост! Вместо в скришната стая на молитва, всеки ден сме на цирк. После, защо не вървят работите в тая държава...

Народът Божий бе погълнат от тълпата, пастири се повлякоха подир стадата, и накрая от Божия дом – хайде всички на площада.

Къде остана: Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители ... в съзиждане на тялото Христово?

В Църквата винаги е имало йерархия, ред и дисциплина. А сега пред нас е една безглава тълпа, в която всички са равни, със занулена йерархия, без права, и цял ден като във фентъзи антиутопия дружно се люшкаме от игри на тронове до игри на глада.

* https://www.facebook.com/61557618176715/videos/959145678483957/

 

 

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти