Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

Проповед в Първа Неделя на Великия пост

 

040317bnuak

Вчера ние бяхме на небето и дори по-високо от небето, защото бяхме на Господнята трапеза, седяхме като на тайната вечеря заедно с апостолите. Сам Господ ни нагости, и то с какво? Със Своите пречисти Тяло и Кръв. И ние сега пак сме на земята. Вчера бяхме в преддверията на рая, а днес се потопихме в света и някои от нас отново се оказаха в преддверията на ада.

Сега вече, ако окото ти не се съблазнява, то ухото ти се изкушава от неприлични слова. Ако с ръката всичко е наред, то ногата встъпва в пътя на нечестивите. Някои вече ги няма в църква. И те са отишли в далечна страна. В такъв смисъл трябваше вчера да държим в паметта си думите на Господа: „Ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без нога, отколкото с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен в огън вечний”.

И наистина твърде бързо човек се съблазнява с очи и слух и твърде бързо простира към грях ръцете или нозете си. Но дяволът още повече се изхитря. Той се старае да се добере до нашите мисли, внушавайки: „Ето ти вече поговя, сега можеш вече да си позволиш да похапнеш едно друго, или пък нещо да пийнеш, но все пак да си постиш. Защо да не се отбиеш в кръчмата, или да не отидеш на ресторант, къде тук е грехът?”

Такива и подобни мисли навява дяволът и макар да забелязваш и да усещаш в себе си движението на страстите, ти все пак си мислиш: Нищо, ще удържа, това е само мисъл, а не е самото дело. А като погледнеш – минава ден, минава друг и ти встъпваш в стария път на греха. И си забравил всички обети дадени пред Бога и всички съкровища си загубил: и благодатта, и невинността, и залога за безсмъртие, и радостта в Светия Дух. И пак грешиш, и пак си навличаш Божия гняв, и пак ходиш по света покрусен, и старите грехове си остават върху теб, и нови трупаш.

Да, по-лесно е да паднеш от небето, отколкото да възлезеш на него. По-лесно е да загубиш Божията милост, отколкото да си я възвърнеш; по-лесно е да погинеш, отколкото да се спасиш. Ех, колко внимателни трябва да бъдем значи към своето спасение! „Вървете по тесния път, - е казал Господ, - защото широкият път води към погибел”.

И наистина ние не намираме нито един светия, който да е живял разкошно в света и да е получил спасение, а виждаме само нищи духом, плачещи, зле страдащи и нещастни, или покаяли се грешници. Ти казваш: и аз съм се покаял и съм престанал да греша. О, ако само беше престанал; ако не беше съгрешил отново, то ти без съмнение би се спасил. Но ако започнеш пак да грешиш и смъртта те завари в разпътство и грях, тогава ще погинеш. Сега влизаш в света; не греши повече, избягвай този път на разврата, по който досега си вървял. Полагай от своя страна всички усилия да не встъпиш пак в пътя на нечестивите, и Бог винаги ще бъде твой помощник и в живота, и в смъртта, и след смъртта.

Господи, запази ни от всякакви съблазни, изкушения и падения! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 3.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти