В корема на една бременна жена разговарят двама младенци. Единият – вярващ, а другият – невярващ.

Невярващият младенец: Ти вярваш ли в живота след раждането?

Вярващият младенец: Да, разбира се. По всичко е видно, че животът след раждането съществува. Ние сме тук, за да станем силни и да се приготвим за това, което ни чака после.

Невярващият младенец: Това са глупости! Няма никакъв живот след раждането! Можеш ли изобщо да си представиш, как би изглеждал такъв живот?!

Вярващият младенец: Не знам всичко в подробности, но вярвам, че там ще има повече светлина и че ние, може би, ще ходим самостоятелно и ще се храним сами.

Невярващият младенец: Врели-некипели! Невъзможно е да ходим самостоятелно и да се храним сами! Това даже е смешно! Ние имаме пъпна връв, чрез която се храним. Слушай, ще ти кажа следното: невъзможно е да съществува живот след раждането, защото нашият живот – това е пъпната връв, а тя и без друго е твърде къса.

Вярващият младенец: Аз съм уверен, че това е възможно. Всичко ще бъде малко по-различно. Не е трудно да си го представиш.

Невярващият младенец: Да, но никой не се е върнал оттам досега, за да разкаже! Животът просто свършва с раждането. И въобще животът е едно голямо страдание в тъмнина.

Вярващият младенец: Не, не! Аз не зная точно как ще изглежда нашия живот след раждането, но при всички случаи ще видим мама и тя ще се погрижи за нас.

Невярващият младенец: Мама? Ти вярваш в мама? И къде се намира тя?

Вярващият младенец: Тя е навсякъде около нас, ние сме в нея и благодарение на нея се движим и живеем, без нея ние просто не можем да съществуваме!

Невярващият младенец: Пълни глупости! Аз не съм видял никаква мама, значи е очевидно, че тя просто не съществува.

Вярващият младенец: Не мога да се съглася с теб. Та нали понякога, когато всичко наоколо притихне, я чуваме как пее и усещаме, че ни милва с ръка. Аз твърдо вярвам, че нашият истински живот ще започне едва след раждането. А ти?

www.odintsovo.info

Превод: Десислава Главева