Според св. Ириней Лионски Църквата е единна и неразделна и поместните църкви, влизащи в нейния състав, са равни помежду си, а тяхната власт принадлежи на епископите, на които „апостолите предали съществуващата навсякъде Църква”^[1]. Според Тертулиан всички отделни поместни църкви са равни помежду си, тъй като всички в еднаква степен владеят апостолската истина^[2]. Като равни, те се намират в братски отношения помежду си и общото съгласие между тях е гаранция за опазването на истината^[3]. Според св. Киприян Картагенски поместните църкви трябва да бъдат съединени помежду си и да съставят една Църква^[4]. И всички епископи са равни помежду си, подобно на това, както апостолите били равни по власт.

Необходимо е да се отбележи, че дори някои от римските епископи не признавали за себе си главенство в Църквата, и което е особено важно, твърдо настоявали на това, че господството на един епископ над всички християнски църкви е противно на основните начала на устройството на Христовата Църква и по тази причина нито един от епископите не трябва да се стреми към такова господство.

Известно е посланието на папа Григорий Велики до Константинополския епископ Иоан Постник по повод присвояването от последния на титула „вселенски”. „Размисли за това, писал папата, че твоята безразсъдна надменност смущава църковния мир, възлюбени братко. Възлюби с цялото си сърце смирението, чрез което може да се съхрани съгласието на всички братя и единството на светата вселенска Църква… Какво ще кажеш на Христа, Който е всеобщата глава на Църквата при изпитанието на последния съд, ти, който, като се наричаш вселенски, се стараеш да подчиниш на себе си всички нейни членове?... Заради тази безумна и надменна титла Църквата се разделя и сърцата на всички братя се смущават заради тази съблазън… Ти се стараеш да отнемеш от всички това, което желаеш незаконно да присвоиш за себе си. И когато искаш да поставиш себе си над всички с това гордо название и да ги унизиш в сравнение с теб, какво още ще направиш – ще кажеш: аз ще възляза на небесата и ще въздигна своя трон над звездите небесни?…Пред Бога свидетелствам, че пиша това от любов към теб, моя брат и не пиша против теб, а за теб. Само че не мога да предпочета теб пред евангелските заповеди и църковните правила”^[5].

Това, че папа Григорий е бил принципен, а не пристрастен по този въпрос се вижда и от неговото писмо до Александрийския патриарх: „Нито един епископ, включително римският, не трябва да се нарича вселенски… Вие ме наричате с гордото име „вселенски папа”. Моля Ваша святост занапред да не прави това, защото чрез излишното преимущество на един се отнема дължимото от вас”^[6].

Така смятал и папа Пелагий. Той писал: „Никой от патриарсите в никакъв случай не трябва да употребява името вселенски, защото ако един патриарх се нарече вселенски, то така се ощетява името и честта на другите патриарси”^[7].

Блажени Августин пък, изразявайки становището, че власта в Църквата принадлежи на всички епископи, защитава принципа на равенството помежду им, като казва, че всички епископи могат да се нарекат вселенски по следната причина: „Освен задълженията си по отношение на своята църква, всеки епископ има и още едно важно задължение по отношение на вселенската Църква… И всеки епископ бива вселенски като такъв, който има общо участие в грижата за цялата Христова Църква”^[8].

*Заглавието е на редакцията

Собор как высший орган церковной власти, П. Лапин, Казань, 1909.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Против ерес., lib. IV, с. 3.

[2] De praescript, с. 20.

[3] Epist. LXIX (ad Flor).

[4] Твор. Кипр. Издание свящ. Преображ. Т. 2, стр. 174; т. 1, стр. 324.

[5] Муравьев. Правда вселенской Церкви.., стр. 153–156.

[6] Гогоцкий. Критическое обозрение учения римской ц. о видимой главе Церкви, стр. 70.

[7] Ерistola. с. 4.

[8] Правила св. апост., вселенск. и поместн. соб. и св. о.о. Издание московск. общ люб. духовн. просвещ. Т. 2, стр. 1191.