Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лк. 18:14).

Към някои хора, които били уверени за себе си, че са праведни и се превъзнасяли над другите, Иисус Христос казал следната притча. "Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!" И нататък Иисус Христос добавя, че "тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (вж: Лк.18:10-14).

И тъй, ето какво значи да хвалиш себе си, а за другите да говориш лошо и да ги унижаваш! Погледнете този фарисей, който се молил в Божия храм. Той от никого нищо не е отнел, никого не е обидил, водил целомъдрен живот, постил два пъти в седмицата, една десета от придобитото давал в църквата и на бедните. Кой не би казал, че този фарисей е праведен човек? Само че не той си отишъл у дома оправдан, а митарят. Да, този добродетелен фарисей загубил всичките си добродетели, защото се похвалил, а за митаря казал, че е лош човек.

Но вижте сега този митар, молещ се в Божия храм. Вижте как той стои далеч от всички, как се бие в гърдите, как е свел своя поглед; по всичко личи, че е голям грешник. Само че този голям грешник отишъл у дома си оправдан, защото осъдил себе си, осъзнал се като грешник, какъвто и бил всъщност.

Нека и ние, слушатели, да не говорим лошо за другите, а себе си да хвалим. Да се хвалиш, значи всъщност да се унижаваш. И Бог и хората ще престанат да обичат този, който реши да се хвали. Нашите добри дела ще престанат да бъдат добри веднага щом се похвалим с тях. Ние губим полагащата ни се награда за нашите трудове, когато със задоволство разкажем на всички за тях.

Също и когато унижаваш другите, ти всъщност унижаваш себе си. Ние сами унижаваме себе си, когато смятаме другите за по-низши от нас; ние безчестим себе си, когато очерняме другите. А и как може ние да говорим лошо за другите? Нима не е възможно лошият човек да стане по-добър от нас? Нима е невъзможно, той да се изправи и да получи оправдание от Бога? Нима не е възможно той да каже заедно с митаря: Боже, бъди милостив към мене грешния?

Ние виждаме и чуваме, че този човек обижда, граби, живее разпътно. Но виждаме ли ние и чуваме ли, как той удря грешната си гръд и как плаче за своите грехове пред Бога? Ние знаем, как той всеки ден греши, всеки час върши неправда. Но знаем ли, че в момента, в който ние го осъждаме, той може би е на колене, целият в сълзи стои пред милосърдния Бог и се моли от дълбините на душата си: Боже, бъди милостив към мене грешния?! Може би точно по времето, когато ние казваме това, този човек е направил и първото, и второто, и третото, и точно в тази минута Бог му казва: Прощавам ти и първото, и второто, и третото, и всичко ти прощавам. И става тъй, че ние, слушатели, осъждаме нашия ближен точно във времето, когато Бог го оправдава със Своя праведен съд.

Затова нека не забравяме, че и най-големите грешници не са далеч от дълбокото смирение, както и че всеки, който се превъзнася, ще бъде унижен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев