„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение.”

Лк. 2:29-30

Господ отпуска, превежда от този живот в другия по-добър такъв светия и праведен старец Симеон. А грешника изгонва от настоящия живот, дори той да не е искал да умира. Светия и праведен старец отпуска с мир, а при грешника смъртта е свързана или с неочакваност и внезапност, или с тежки болести и страдания.

Ето защо благочестивите винаги живеят дълго на този свят, умират вече приготвени за смъртта и понякога дори се теготят от дългия живот. А нечестивите и грешните умират често тогава, когато най-много им се иска да живеят.

Но често ли ще срещнете вие сред нас побелели старци покрити с одеждата на опитността, водещи благочестив живот, посещаващи често Божия храм и приготвящи себе си за бъдещия живот с Божието Писание и тайнствата? Не ги ли срещаме ние често там в увеселителните домове да пируват наравно с младите и да ядат, да пият и да се веселят? Не се ли случва често други пък старци да не искат да остаряват, а да се подмладяват, покривайки главата си с перука, които боядисват брадите и косите си, за да се харесват на околните и се стараят полуугасналата в тях искра на страстите да разпалят в буен огън?

Старецът Симеон, като видял Господа и приел на ръцете си Богомладенеца Иисус, видял всъщност пред дверите на гроба Виновника на своето спасение, а тези развратни старци се отклоняват от своето спасение, от приемането в себе си на Тялото на Христа и Кръвта Христова и често преминават в отвъдния живот без всякаква подготовка.

Какво добро си сторил ти в този свят и колко елей от добри дела си си приготвил, те питам аз. „Деца и внуци отгледах”. А каква е ползата пред Бога и хората от твоите деца? „Къща вдигнах”. А в какво ще живееш в отвъдното? „Имущество натрупах”. А не е ли напоено твоето имущество със сълзите и потта на бедните? Какво имущество си насъбрал ти за отвъд гроба? С какво ще изкупиш греховете си? Чиста ли е твоята съвест? Напълно ли си уверен ти, че на земята всички твои грехове са простени? Изкупил ли си ти греховете си с милостиня, с подвизи на пост и молитва? Или на земята само си се забавлявал, разгарял си страстите си, ял си, пил си и си се веселил?

Кажи, старче Божи, готов ли си ти за смъртта? Много ли гладни си нахранил? Много ли странници си приютил? Много ли длъжници от тъмница си изкупил? Много ли болни си излекувал на свои разноски? Аз не те питам дали си похарчил много хиляди за храна за себе си, за своето облекло и за своите страсти и прищевки. Не те питам и дали си извършил много грехове в живота си. Защото у теб те ще да са толкова, колкото са звездите на небето и колкото са пясъкът и водата в морето. Но това може да знае само Този, Който ще те призове на съд и Чиито очи са милиони пъти по-светли от слънцето; Този, Който осветява всички наши мисли и сърдечни тайни, най-праведният Съдия, Който ще съди живите и мъртвите.

Ех! Белите коси не ще прикрият греховната тъма изпълнила душата, външните украшения не ще придадат красота на варосаната гробница пълна с мъртвешки кости и всякаква нечистота; охраненото тяло ще бъде само вкусна храна за червеите и предмет за поругание от бесовете.

Боже, Боже! Отпусни ни от този живот в другия с мир и нека ние и от отсамната и от отвъдната страна на гроба да видим нашето спасение. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 3.

Превод: прот. Божидар Главев