Какво е необходимо да направим, слушатели, когато не получаваме от Бога просимото, независимо от това, че просим нещо добро, просим от цялата си душа, просим с разкаяние за греховете? Какво да правим? Трябва да продължим още и още да се молим и ще получим това, за което просим.

Жената хананейка, за която се споменава в днешното евангелие, се явява най-достоверно доказателство за това. Тя имала болна дъщеря, която била обзета от нечист дух. Иисус Христос дошъл в страната, където тя живеела. Знаейки за Неговата чудодействена сила, хананейката се завтекла към Него и започнала да проси изцеление на своята дъщеря. Иисус Христос в началото не отговорил нито дума на нейната молба, но тя независимо от това не отстъпила от Него. Иисус Христос ѝ отказал, но тя пак не преставала да моли и дори започнала да Го моли още по-настоятелно. Как завършило това? Молитвата на майката била чута и дъщерята незабавно оздравяла (виж: Мат. 15:22–28).

Впрочем не само жената хананейка се молила тъй дълго. Тя дори, може да се каже, се молила не чак толкова дълго. Някои са се молили доста повече време, молили се по десет и повече години и накрая получили просимото. Дълго се молила Сарра, Бог да ѝ дарува син и син ѝ бил даден в най-дълбока старост. Дълго се молил Захария и жена му Елисавета заченала в преклонна възраст. Така дълго понякога Бог забавя да изпълни молитвите на молещите Му се. Затова Иисус Христос предложил и притча, за да не униваме и да не преставаме да се молим, когато дълго не получаваме просимото (виж: Лк. 18:1–8). В един град, казва Той, имало съдия, който не се боял от Бога и не се срамувал от хората. В този град живеела една вдовица и тя като идвала при него, казвала му: защити ме от противника ми. А той дълго време отказвал. Но после сам си казал: макар от Бога да се не боя и от хората да не се срамувам, ще я защитя, за да не идва повече да ми додява. „Чуйте, що казва неправедният съдия!” – добавя Иисус Христос.

Бог ли няма да защити Своите избрани, които ден и нощ викат към Него, макар да забавя да ги защити? Казвам ви, че скоро ще ги защити. На земните царе и началстващи им е приятно да предваряват нашите прошения, но Небесният Цар и Владика иска и обича ние да Го молим. Колкото по-дълго Го молят, толкова по-щедър бива Той; колкото по-дълго Той не изпълнява молитвата, толкова повече дава след това. Във времето, когато не ни дава просимото, Той подготвя по-добра и по-голяма награда за нас. Нашата неотстъпна молитва е толкова приятна Богу, колкото за хората тя е противна: от нея Бог вижда, че ние усърдно желаем благата, за които молим и че ние не желаем да получим тези блага от никого другиго освен от Него.

И тъй, слушатели, когато просите от Бога някакви блага, временни или вечни, то просете неотстъпно. Колкото по-дълго Бог не дава, толкова по-неотстъпно молете. Ако Той вместо да ви даде просимото ви изпрати нещастия, и тогава не отстъпвайте от Него. Ако видиш, че Бог ти изпраща меч и усетиш, как този меч пронизва сърцето ти, и тогава не отстъпвай от Него, и тогава очаквай просимата милост. Когато човек се гневи на нас, в такъв случай е най-безопасно да избягаме от него, а когато Бог ни се гневи, тогава най-добре и най-надеждно е да стоим пред Него. Каквото и да ми стори, на Него се уповавам. Така и ти се уповавай и няма да бъдеш посрамен! Ако Бог не ти дава това, което желаеш, то бъди уверен, че Той ти приготвя и непременно ще ти даде нещо по-добро и по-полезно за теб. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев