Мат. 4:12–17

Еф. 4:7–13

В неделята пред Богоявление ние четохме как Иоан Кръстител снишавал планини и изпълвал долове (срв. Лука 3:5) и как отговарял на въпросите: „какво да правим” (Лука 3:14). Без съмнение на него му се налагало много пъти да отговаря и на въпроса: „какво да правя”? Но евангелистите не привеждат такива случаи. Когато казаното от някой авторитет касае един конкретен човек и то стане общо достояние, тогава всеки се опитва да го приложи за своя сметка, което невинаги е полезно.

В наше време се появиха много печатни възпоменания на църковни люде за техните духовни наставници. Това е съкровищница на духовния опит. Но всичко това се е казвало за конкретен човек, за този, който бил свързал своя живот именно с този наставник. И наставникът влагал своите слова във вече отдавна открита пред него и доверяваща му се душа. А страничният наблюдател би могъл да се смути или от прекомерната строгост на съветите, или от тяхната излишна мекушавост, или от необичайността им.

Но евангелистите все пак привеждат един съвет, който бил даден на един определен човек. Защото отговорът бил решаващ за собствения живот на Иоан Предтеча. Този човек бил цар Ирод. Той бил доста любознателен и навярно също дошъл при Иоан, питайки: „а аз какво да правя”? Иоан Кръстител без да многослови, казал главното: „Не бива да я имаш – жената на брата си Филипа” (Мат. 14:4–3). След това Иоан бил хвърлен в тъмница и можел да каже, както свети апостол Павел по-късно ще каже: „Аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи” (2 Тим. 4:6).

Но Иоан и в тъмницата не престанал да изобличава. Не го смутило това, че по тази причина той бил принуден да прекъсне делото, за което бил пратен от Бога. Не го размекнало това, че Ирод с охота го слушал и много неща вършел по негов съвет. Защото налице бил този единствен неразкаян грях и това бил точно такъв „грях за смърт”, за който писал Иоан Богослов (1 Ин. 5:16).

Но, разбира се, никой не би могъл да стори зло на Иоан, ако не бил дошъл часът му (виж Ин. 7:30). Иоан усещал това и казвал: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам” (Ин. 3:30). И Сам Иисус точно от това време нататък „начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно”.

Господ всекиму дал свое дело, което да изпълнява. Той поставил „едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово”, Неговата Църква. И всеки трябва да знае това, както и мярата на своите задължения, своите възможности и своята отговорност.

У пророк Иезекил е написано: „Кога кажа на беззаконника: "беззаконнико! бездруго ще умреш", а ти не кажеш нищо, за да предпазиш беззаконника от пътя му, - тоя беззаконник ще умре за своя грях, но кръвта му ще изискам от ръката ти. Ако пък си предпазвал беззаконника от пътя му, за да се отвърне от него, но той не се е отвърнал от пътя си, - той ще умре за своя грях, а ти ще спасиш душата си” (Иез. 33:8–9). Ние ще отговаряме за това, че не сме предупредили. Дали ще ни чуе беззаконникът или не, това е на неговата съвест.

А делата Божии са се извършвали и ще се извършват, „докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство”.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев