„Днес се освещава водното естество, а река Йордан се разделя и обръща своето течение, като вижда Господа да се кръщава.”

Тропар при освещаването на водата

С мир ще излезем и ние сега на реката в името Господне и там ще потопим във водата Животворящия Кръст на нашия Господ Иисус Христос. Защо ще го потопим? За възпоменаване на нашия Господ Иисус Христос, Който някога се кръсти в река Йордан.

За едното само възпоменаване ли? Не, а заедно с това за освещаване на водата.

Днес се освещава водното естество и се разделя Йордан, и възвръща своите води, като вижда Господа да се кръщава. Да, при възпоменаването на нашия Господ Иисус Христос, чрез потапянето във водата на Неговия Животворящ Кръст, водата се освещава, тя става осветена, целителна за душите и телата и прогонваща всякакви вражески сили. Обикновената вода по своето естество е полезна само за тялото, а чрез освещаването естеството ѝ се изменя, подобрява се и се възвисява, така че тя става спасителна за тялото и за душата.

Ето какво искам, слушатели, да ви напомня сега. Възпоменаването или призоваването на нашия Господ Иисус Христос винаги и във всички случаи е спасително за нас. Ние непременно ще получим от Господа благодат и някакво божествено средство за душата и за тялото, за здравето и за спасението, ако със своята мисъл и внимание, с вяра и благоговение си спомним и призовем Неговото име, или ако само кажем: Господи Иисусе Христе, Сине Божий!

Дори когато произнесеш името на някой добър човек, близък по душа, който е готов на всичко за теб, ти усещаш някаква радост и задоволство в сърцето. Как нашите сърца да не се изпълнят с радост и веселие при възпоменаването на Всеблагия наш Господ Иисус Христос, Който преизобилства с всяка благодат, преизпълнен е с любов към нас и с готовност да ни помогне!

Водата, която е вещество, което няма никакви усещания, като че чувства потапящия се в нея Господ, защото се очиства и се освещава, като вижда Владиката да се кръщава в нея. Нима у нас, разумните същества, няма да се раздвижат чувствата, няма да станем по-чисти и свети при възпоменаването на Господа, стоейки сякаш пред лицето на Самия наш Небесен Цар?! Така в присъствието на някой важен и почитан човек ние приемаме по-добър, по-скромен, по-почтителен вид, веднага щом той се появи пред нас. Бог Отец, Който люби Своя Единороден Син, нашия Господ Иисус Христос, бива милостив и благопослушлив винаги и към тези, които пред Него възпоменават Неговото име или молят в Негово име. Така нежната майка веднага обръща ласкавия си поглед натам, където с похвала произнасят името на любимия ѝ син.

Да, слушателю, призови Сина, и Бог Отец и благодатта на Светия Дух ще са с теб. А против нашите врагове, против всичко враждебно нам, на нашето здраве и спасение, какво силно и непобедимо оръжие имаме в лицето на нашия Господ Иисус Христос! Да, и досега бесовете бягат от Неговото име, и досега нищо смъртоносно не може да ни навреди при споменаване на името Му (виж: Мк. 16:17-18). И никога нищо не може да устои пред името Господне. Неговото име помага и тогава, когато обуреваем от страст или страх, измъчван от душевен или телесен недъг, като че не желаейки и не знаейки що да стори, човек възпоменава, призовава Него или се огражда с кръстното знамение.

Някой си старец се спасявал в едно опустяло идолско капище. Враговете на спасението поискали да го изгонят от там. Старецът, както можел, се противял на техните нападения. Накрая те с такава дързост го нападнали, че той не знаел що да стори и завикал: „Иисусе, помогни!” И враговете мигновено изчезнали. След това старецът заплакал. „Защо плачеш?” – запитал го невидим глас. „За това, че враговете на вярата и благочестието дръзват да издевателстват над Божиите раби”, – отвърнал старецът. „Ти сам си си виновен, – възразил небесният глас. – Защо не си спомни за Мене? Ето, виждаш ли, веднага щом ти Ме призова, Аз ти помогнах”. Старецът разбрал това, което му говорел гласът на Говорещия и паднал ничком пред Невидимия.

Ето и ние, слушатели, понякога се оплакваме и сме готови да зароптаем. Защо така ни мъчат страстите, защо враговете ни нападат, досаждат и тревожат? Защо нечистите помисли не ни дават покой и ни смущават недоумения? Защо бедите ни водят до униние и болестите ни тежат? Защо не правим това, което обичаме и падаме в това, от което се гнусим? Защо сме тъй бързи на зло и тъй трудно подвижни към добро? Защо ние не сме като Божиите ангели, тези чисти духове, а сме зли хора и гнусни същества?

Защото забравяме за нашия Господ Иисус Христос! Защо не Го призоваваме? Защо не Го помним непрестанно, както ангелите небесни непрестанно гледат лицето на Небесния Отец?... Защото ние сме слаби и немощни, но само ако сме без Иисуса Христа, а с Него сме силни и с Него всичко е възможно за нас.

Да, има в света вражия сила, сила противна на Бога, влечаща ни винаги към зло и често въвличаща ни в злото – сила мощна, против която ние трудно можем да устоим, но в същото време тя е напълно немощна и безсилна и само при едното споменаване на името на Иисус бяга от нас, разтапя се като восък и изчезва както тъмнината при появата на слънцето.

И тъй, слушатели християни, като възпоменаваме днес нашия Господ Иисус Христос, Който се кръстил в Йордан и така осветил водното естество, което и досега освещава, нека по-често си Го спомняме и Го призоваваме за наше очистване и спасение, за здраве на телата и веселие на душите, за избавяне от страха и страстите, от помислите и нечистите и пагубни желания, от напастите и болестите, за прогонване на всичко враждебно нам и за придобиване на всяка Божествена благодат.

С името Господне ние всякога сме силни и с Неговото име, където и идем, навсякъде сме в безопасност и навсякъде по света сме защитени. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев