„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
За запазването на душевния мир при смущения относно състоянието на Църквата
Скъпи отец К.! За нашата правота в Бога винаги свидетелства спокойствието на духа, което Светият Дух поражда в правата душа. У Вас това го няма, а значи няма и правота.
Вие се ръководите от мимолетни впечатления, без да се спускате в дълбините на Божиите съдби, за които свидетелстват Свещеното Писание и цялата история на Църквата. И аз няма да Ви успокоя нито чрез убеждаване, нито с примери, нито със собствения си опит, защото в душата Ви го няма главният източник на спокойствието - твърдата и несъмнена вяра в Божия Промисъл и в това, че глава и кормчия на Църквата е Самият Христос. А у Вас винаги и във всичко има съмнение.
И какво, нима Господ греши, или изобщо не управлява света? А истински радетели за Църквата са само тези, които са довети в нея от вятъра на „свободата”?
На Вашите въпроси, зададени в писмото, ежедневно ми отговаря дневното Евангелско и Апостолско четиво, и у мен възниква изпълненият с недоумение въпрос: нима отец К. не чете Писанието, нима всичките сили на душата, ума и сърцето му отиват само за четене на съвременни периодични издания?!
Това, което се случва в света, не е откритие, всичко това трябва да стане, и второто пришествие наближава, а хората ще се спасяват според обещанието до последните дни на света. Едни ще се спасяват, други ще погиват. И главното им спасително дело е да запазят вярата. Ето, за своята вяра и за вярата на тези, които са поверени на нашата грижа, би трябвало да болеем с душа и сърце. За всички времена звучи: твоята вяра те спаси; иди си смиром (Лук. 7:50); нека ви бъде по вашата вяра (Мат. 9:29).
Няма вяра, няма и мир.
Всеки според вярата си се спасява на своето поприще. Човешките грешки - моите, Вашите, на синодалните архиереи, на Светейшия Патриарх - са пред Божия съд. Но един е Божият съд, а друг - човешкият.
И колко често това, което за разгорещения ум изглежда като грешка, по Божие повеление след време се открива като свято дело и венец увенчава извършителя му.
Къде са тези, които с тежки обвинения и с потоци мръсна клевета и интриги тъй болезнено прободоха сърцето на Патриарх Тихон, приковавайки го към Кръста?
Но Кръста го даде Спасителят и пак Той каза и последната дума за страдалеца: „Свят!”
Отиват си по Божие повеление от бойното поле и светиите, и грешниците. И тези, които са градили, и тези, които са рушили. И нима Вие или аз ще изречем присъда за това, как са живели те? Не и не! Но за себе си, това със сигурност го зная, ще се наложи да отговарям аз. И най-вече за това, върша ли делото, за което съм получил благословение, спасявам ли се като верен слуга на моя Господар и спасяват ли се заедно с мен тези, които са ми поверени?
Повярвайте ми, скъпи отец К., ако всички „борци” за истина и за чистотата на Православието биха се въоръжили с молитва и живот в Бога, Православието би възсияло над Русия. Но „борци” има много, и стават все повече, а Истината събира около себе си малко стадо.
Обаче Църквата е стълб и крепило на Истината (1 Тим. 3:15). И относно това ние с Вас сме предупредени: Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството (Лук. 12:32).
Нека Бог да ни даде с Вас, като запазим вярата и като живеем според нея, чрез вярата да придобием спокойствие на духа и да влезем в малкото стадо на спасяващите се в Господа.
Архимандрит Иоан (Крестянкин), Писма, Славянобългарски манастир „Св. Георги Зограф”, Света Гора Атон, 2004 г.