Вход

Православен календар

Излезе православният юлиански календар за 2024 година

 

2024 01 03 15 34 24

И тази година с Божия помощ излезе от печат православният юлиански календар за 2024 година. Както винаги в него е предоставена информация за богослужебния Устав, различните видове служби, постните периоди, видовете пост и още полезна и спомагателна информация.

Тъй като през 2024 година по нов календар няма да има Петров пост, в календарчето подробно се разглежда историята на възникването на Петровия пост, утвърждаването му от Църквата, причините понякога той да се съкращава или направо да изчезва по новия календар, както и каноничното постановление за постите, в частност за Петровия пост.

Има обаче някои неточности, които трябва да бъдат взети под внимание от ползващите това календарче.

Към сонма на светиите – защитници на юлианския календар, неправилно е добавен патриах Кирил Лукарис, когото през 2009 г. Александрийската патриаршия прослави като свещеномъченик.

Позоваването на Кирил Лукарис като светец–поддръжник на стария календар, въпреки критиките му към папския календар и защитата на стария, е неуместно, доколкото в Деянията на Йерусалимския събор от 1672 г. по повод „светостта” му четем: Да не бъде позволено на враговете да се хвалят с Кирил като със светец, защото той не бил убит несправедливо, както те тържествено утвърждават, нито заради името Христово, за да се смята за такъв. Но той без всяка мяра паднал в греха на властолюбието <...> и шест пъти незаконно, с изключение може би само на първия път, узурпирал Константинополския престол, което му действие било съпроводено с голям брой низвержения и притеснения на клира”.

Който желае, може да научи повече за спорната личност на Кирил Лукарис от статията „Канонизацията на патриарх Кирил Лукарис и Йерусалимският събор от 1672 г.”[1], която хвърля достатъчно светлина както по отношение на неговото предполагаемо мъченичество, така и относно небезоснователните обвинения в калвинизъм по негов адрес.

Неуместно е и позоваването на старец Паисий Светогорец като авторитетен защитник на стария календар, доколкото неговото мнение по отношение на календара е двойнствено – ту положително, ту отрицателно в зависимост от контекста и адресатите на неговите изказвания. Например на критиките, че новият календар е папско изобретение, старец Паисий отговарял: Новият календар е направен от папа, а старият от езичник”, имайки предвид Юлий Цезар”[2]. Подобно изказване показва най-малкото неразбиране смисъла на богослужебната употреба на юлианския календар, доколкото защитниците му защитават не просто използвания по времето на Юлий Цезар календар, а съставеният от светите отци на Православната църква Устав относно реда на подвижните и неподвижните празници при действащия по тяхно време календар, който се явява юлианският[3].

Ето защо няма никаква нужда към светците-защитници на стария календар да се добавят имена на лица, които са или със спорен авторитет като Кирил Лукарис или с неизяснено отношение към юлианския календар като старец Паисий, само защото някъде имат и положителни изказвания по въпроса. Апологията на юлианския календар няма да загуби нищо, ако се лиши от подобни мнения, тъй като и без друго има достатъчно авторитетни имена, които стоят зад нея, а и така самата апология ще бъде по-прецизна и по-малко обуреваема.

Друг момент от предговора на календарчето, към който трябва да се подходи с внимание, е желанието да бъдат оневинени разколниците-старостилци, по-специално тези от княжевския разкол на т.нар. Триадицки епископ Фотий, за тяхното уж „противостоене” с отделяне от каноничната църква, по повод календарната реформа и гонения срещу Княжевския манастир.

Многократно е разяснявано, че макар новият календар да е богослужебно нарушение, това не е достатъчен повод за отделяне от каноничната църква и създаване на паралелни църковни структури със самостоятелна йерархия, защото това вече се нарича разкол, последиците от който са далеч по-опустошителни от нарушението на богослужебния живот, тъй като водят до отпадането от Църквата на големи маси хора под предлог за някакво по-чисто и по-ревностно служение.

Колкото до споменатото в календарчето гонение, то според спомените на архим. Серафим (Алексиев), на които разколниците обикновено се позовават, всъщност не е имало същинско гонение, а по-скоро опити за такова, при това без някакви сериозни последствия за Княжевския манастир[4]. Нещо повече, след реформата на календара Княжевският манастир продължава още дълги години да остава на издръжка на БПЦ, в него продължават службите по юлианския календар, макар и при закрити врати, а сестринството на манастира е имало възможност да търгува с произведените от манастира стоки не само в България, но и в чужбина – привилегия, достъпна за малцина по време на тоталитарния режим, която се е давала само на приближени до властта хора!

На практика т.нар. гонение се е изразявало в отстраняване от Духовната академия на държащите на стария стил архимандрити Серафим (Алексиев) и Сергий (Язаджиев), както и в налагане на аргос на тях и на духовниците на Княжевския манастир. Всички те обаче са имали разрешението да продължат да служат, въпреки аргоса, а манастирът е можел да продължи своето безпроблемно съществуване, без да прекъсва в него богослужебният му живот.

Затова буди недоумение казаното в предговора на календарчето, че „Тъкмо гонението срещу манастира е подтикнало игуменията да вземе неправилното решение да се свърже с т. нар. „синод на противостоящите”, т. е. с една гръцка старостилна разколническа общност”. Защо тогава това отделяне е станало цели 25 години по-късно – през 1993 г., а не през 1968 година, когато се провежда календарната реформа и се случва, а после и бързо затихва, въпросното гонение?!

Авторът на предговора в календарчето правилно пише, че „новият стил е болест, но разколът е смърт”. Следователно всякакви опити за оправдаване на старостилния разкол са по определение обречени. Колкото до гонението, дори и да е имало такова в случая с Княжевския манастир, то в никакъв случай не е било същинско гонение в сравнение с гоненията, за които свидетелства църковната история, а именно всевъзможни притеснения и преследвания на християните, жестоки мъчения и насилствена смърт.

Причината за отделянето на Княжевския манастир и излизането му в разкол се крие именно в горделивите и самочинни действия на група ревностни не по разум християни – в случая на игуменията на Княжевския манастир и нейните приближени, които не проявиха духовна разсъдителност в изкушението с новия календар, падайки в плен на поредната хитро сплетена мрежа на лукавия, чиято цел открай време е била да сее християните като пшеница, разделяйки ги на враждуващи помежду си лагери за тяхното по-лесно унищожаване. Затова и блажени Теофилакт Български предупреждава: „Не трябва под предлог на благочестие да си присвояваш слава и в същото време да възбуждаш вътрешни метежи”[5].

От Патериците научаваме за немалко подвижници на благочестието, които са погивали в самия край на дните си, препънати от предоверяване на собствената си преценка поради високо мнение за себе си, ставайки по такъв начин лесна жертва на гордостта. И това е именно причината за падението на Княжевския манастир с неговото излизане в разкол – не просто новият календар, гоненията, нарушаването на Богослужебния устав, изнамирането постфактум на нови и нови оправдания за отделянето от Църквата, а гордостта – това смъртоносно и унищожително за човеците още от Сътворението на света адско сатанинско изчадие.

***

PDF-версия на календара може да се изтегли от тук.

Календарът може да се закупи:

– в Софийска епархия:

– в манастир „Рождество Богородично”, кв. Челопечене;

– в Пловдивска епархия:

– в манастир „Св. св. Петър и Павел”, местност Бяла Черква, обл. Пловдив,

– в манастир „Св. Николай Чудотворец”, с. Калугерово, обл. Пазарджик,

– в храм „Св. Иван Рилски”, Крумовград,

– в храм „Св. Преображение Господне”, Ивайловград,

– или може да се поръча на тел. 0877 227 157. Доставката се извършва само с куриерска фирма Еконт и включва цената на избрания брой календари плюс цената на куриерската услуга. 

Препоръчителна цена: 4 лв.

 


[1] Канонизацията на патриарх Кирил Лукарис и Йерусалимският събор от 1672 г.

[2] Иеромонах Исаак, Животът на стареца Паисий, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, стр. 233.

[3] Повече тук: Унищожаването на Великия Типикон

[4] Виж например видеото „100 години от рождението на архим. Серафим (Алексиев)” тук (около 04-24 мин.): https://www.youtube.com/watch?v=zXk_EcONmCY

[5] Блж. Феофилакт Болгарский, Толкование на Евангелие от Луки, Глава 13

module-template3.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти