Вход

Православен календар

Поучение за 29-та неделя след Петдесетница. За голямата вечеря на Небесния Отец

 

3012190028

Днес бе прочетено евангелието за голямата вечеря устроена от Небесния Отец, или за царството небесно, приготвено от създаването на света за човеците, и за това, че на тази вечеря или в царството небесно били поканени хора от всякакъв чин и звание.

Всички поканени започнали да отказват и то все по съвсем несъществени причини: един си купил нива и трябвало да я нагледа; друг – пет двойки волове и трябвало да ги опита; трети се бил оженил и заради жена си не пожелал да отиде на царската вечеря. Наистина поканените проявили голяма дързост и липса на уважение към своя Цар и приготвената от Него вечеря.

Затова, съгласете се, присъдата на Царя, приготвил вечерята, била напълно справедлива. Каква е присъдата? Тя е следната: „Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани (Лука 14:24). Кои са званите? Твърде много от християните, може и дори и сред нас с вас. Ние се наричаме Църква, общество на званите, тоест на поканените на вечерята в царството небесно. Всички ние сме призовани чрез Светото Кръщение в царството небесно и всички сме поели задължението да изпълняваме Христовите заповеди и уставите на Неговата Църква. Но кой от нас върви така, както подобава, по пътя към Христовото царство? Кой изпълнява усърдно Неговите заповеди?

Всички или поне повечето от нас са привързани към света, към богатството, към суетните почести, а за небесното царство, за угаждането на Бога, за душата, за нейното спасение от греховете, за светостта, за обновата на душата, за това липсва загриженост. Поне душата да живееше само в старите си грехове, но не – тя прибавя към тях нови и нови. Може да се наричаш християнин и да си позволяваш гордост, ненавист, завист, чревоугодие, преяждане, пиянство, блудна нечистота, своенравие, упорство, лъжа и измама, празноделание, разсеяност, злословие, клевета, отмъстителност. Ето така ние, призваните в царството небесно, ние, осиновените от Бога, мислим и живеем.

Често обаче слушаме словото Божие; често в Евангелието чуваме думи за покаяние и предупреждения от Господа, че ако не се покаем, ще погинем, думи за съда, милостинята, за да бъдем помилвани, пък всички живеем в неизправност. По този начин ние се отказваме от царската вечеря. Но може би и за нас Господ е изрекъл Своята праведна присъда: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми? Това е ужасно! Впрочем има още време да се опомним и да се поправим. Все още са отворени дверите на покаянието, все още можем да изоставим пристрастието си към светските удоволствия, макар с времето това да става все по-трудно и по-трудно. Все още можем да изоставим разсеяността и да се съсредоточим върху душата си и нейната вечна участ. Нека побързаме!

Но какво да кажем за тези, които след призива на Църквата дори в неделните и празничните дни не идват в храма, за да участват в божествената вечеря, устройвана тук от нашия Спасител, или не идват дори веднъж годишно за причащение на Божествената вечеря? А щом на тях им е трудно, а не лесно, щом изпитват горчивина, а не сладост от това да бъдат на тази вечеря, на която е тъй удобно да дойдат сега, то очевидно за тях ще бъде по-трудно и по-горчиво да отидат на небесната вечеря в царството небесно. А трудно е, защото тяхното сърце е привързано към земната суета и към земните блага; за тях е по-скъпо среброто и златото, отколкото Господнята вечеря; по-скъпи са ястията и напитките, отколкото беседата и съцаруването с Господа; по-скъпи са развлеченията, театрите, пустословието на светските книги и т. н и т. н.

Такива хора няма и защо да бъдат на Божествената вечеря. Та как биха се чувствали те там заедно с Господа Бога, след като те не са желаели да бъдат тук с Него?! Как биха се чувствали те там с ангелите и със светиите, когато те не са обичали да бъдат в общение с тях тук в храма?! Как те биха могли да се наслаждават на небесното блаженство, когато тук не са имали понятие за него и не са развили духовен вкус и духовна възприемчивост към това блаженство, когато цялото си време са прекарали в страсти и пристрастия, чийто плод е вечен огън и вечни мъки?! Това е невъзможно!

Господи, спаси ни преди да погинем докрай! Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template14.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти