За съдбата на бъдещото монашество е било открито, че последните монаси и по живот ще бъдат като миряните, но подвизите им ще бъдат равни на подвизите на древните отци. Това е било казано за нашите времена.

Ние сме лоши монаси, през цялото време сме все в светска обстановка, мислите ни са светски, постъпките ни са светски. Но заради това, че в нашето лукаво време, при всичките ни немощи и грехове не се срамуваме от нашето християнско звание и не се свеним от нашия монашески чин – дори само това, вярвам, ще ни се вмени за подвиг, равен на подвизите на древните отци-пустиножители.

Само трябва да имаме още две качества обаче – смирение и любов. В сърцето си също така да не таим и сянка от злоба или вражда, даже по отношение на нашите врагове. „Да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме” (Рим. 15:1).

„Радость вечного общения”, серия „Каждому человеку”, Издательство Московской Патриархии Русской Православной Церкви, Москва, 2022

Превод: Десислава Главева