Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

Неделя 24-та след Петдесетница. За „националността” на Иисус Христос

 

191116fkuisv

Лк. 8:41–56

Еф. 2:14–22

В посланието до Ефесяни апостол Павел пише за Господ Иисус Христос, че „Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред”. Той „с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата”.

Два свята, иудейският и езическият намират примирение в Иисуса Христа и то именно на Неговия кръст – примирение до такава степен, че вече се говори не за два народа, а за „един нов човек”.

А ако Христос могъл „да създаде в Себе Си от двата народа един”, то възможен ли е изобщо въпросът, какъв е Самият Той по „националност? Разбира се, никой не би отричал Неговото човешко родословие от Авраам през Иуда и Давид. Но Авраам какъв е бил по националност, след като апостолът и него нарича „отец на всички необрязани вярващи” и в същото време „и отец на обрязаните” (Рим. 4:11-12)? Разбира се, бил е отец само на онези обрязани, „които и вървят по стъпките на вярата на Авраама” (Рим. 4:12). И когато някой започне гордо да припомня: „Иисус е бил иудеин като нас”, започваш да съчувстваш на онези, които също толкова упорито доказват, че Той изобщо не е иудеин, а е галилеец, а тогавашна Галилея било нещо като днешна Галиция…

По Своята милост „Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал” (Рим. 11:2). Но и другите народи имат пълното право да наричат Иисус Христос свой Цар, свой Господ и Бог. Вече всеки човек може да каже: Бог се уподоби на човек и заради мен. Но Той се уподоби на мен, само за да уподоби мен на Себе си и да ме вземе на небето. И съвсем не за да ми дава на земята някакво предимство пред останалите. И ако някой народ, който е приел Христа продължава да смята себе си за нов избраник, значи той сочи някакви свои мними заслуги и показва своята гордост. Значи такива хора се надяват не само на кръста Христов, но и на още нещо. А ако това е така, то няма да се случи чудото, няма да се унищожи враждата и няма да се появи „един нов човек”.

Да си припомним и накрая как при Иисус Христос дошла болната кръвоточива жена. Тя едва се докоснала отзад до дрехите Му и веднага почувствала, че в нея се вляла изцеляваща сила, която съкрушила болестта. Но тази жена не би могла с такава вяра да се докосне до Него, ако преди това напълно не бе изгубила вяра във всички земни лекари, по които „бе разнесла целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного”.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти