„Отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание” (Марк 7:9).

В светския живот това се случва на всяка крачка, тоест на всяка крачка се отменя Божията заповед заради човешкото предание. Тази отмяна е станала нещо толкова обичайно и „законно”, че хората дори не я забелязват.

Хората желаят в своя живот да се ръководят от разума си, а при следването на собствения разум става неусетна подмяна на Божия закон с човешкия обичай. На хората им се струва, че живеят смислен, разумен живот и са напълно свободни в избора на своите постъпки. Празно заблуждение - просто се огледайте наоколо!

Хората от всички времена са роби и папагали. Те са роби и папагали не само в бита, където всичко се върши, „както е прието”, но те са роби дори в своята мнима идейност и духовност, когато под влиянието и давлението на модното течение на мисълта те сами настройват своята идейност и духовност според него и започват да танцуват под звука и ритъма на модните напеви. Християнството - тази висша и богооткровена Правда за живота, се затъмнява и измества благодарение на диктатурата на модата. То или съвсем бива отхвърляно като отживелица и негодна житейска теория, или остава външно прикачено към живота като стара полубезжизнена традиция.

Оказва се, че послушанието на висшата Истина за живота, послушанието Богу е заменено от робството пред празните и глупави дрънкалки на времето. Клетият сляп човек не вижда, че като евтин артист папагалства и танцува под звука на някакви жалки балалайки! Спокоен е той, а понякога е и горд. Той е „свободен”… Той се намира в първите редици на съвременността! Той е носител на човешкия прогрес!

Така оковите на съвременността, които се променят едва ли не с всяко поколение, биват носени спокойно и човек не ги забелязва, а Божиите повеления относно живота, повеленията, които наистина изправят и направляват живота, не са нужни. Това са вехтории, това са вериги, възпрепятстващи живота. Каква жалка заблуда! Оковите на ограничения човешки ум и човешките превземки и преструвки са предпочетени пред Вечната Правда, пред Светлината на живота!

Остър недостиг на разум!...

Защо се случва така?

Защото Божието слово „щеш, не щеш” те безпокои. То тревожи съвестта; то свързва у човека стихията на злото. То изисква контрол върху себе си. Божият закон е като съдия у всеки човек. А човешката разпуснатост и развратеност се оказва по-приятна и по-приемлива, защото развързва низшите стихии и ги поощрява. Така човешкият обичай получава деспотична власт, а Божият закон се унищожава.

Епископ Шлиссельбургский Григорий (Лебедев). Проповеди. Духовные размышления. Письма к духовным чадам.

Превод: прот. Божидар Главев