„А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си” (Лк. 7:12).

След като в Капернаум Иисус Христос задочно изцелил слугата на стотника, оттам отишъл в един град, наречен Наин. С Него тръгнали много от учениците Му и много народ. Когато Той се приближил до градските порти, в този момент видял да носят мъртвец единствен син на майка си, а тя била вдовица и с нея вървяло множество народ от града. Като я видял, Господ се смилил над нея и казал: „Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му” (Лк. 7:11–15).

Какво щастие за бедната вдовица, че Иисус Христос се приближил към градските порти точно по времето, когато изнасяли нейния починал син! Да, Иисус Христос винаги се появява там, където има нужда от Неговото утешение, Той винаги е там, където е нужна Неговата помощ.

Господи! На мен сега повече от всичко ми е нужна Твоята помощ и Твоето утешение; побързай към мен! При мен не моят син, а моята душа умира, и не по Твоята воля тя умира, а заради моето своеволие. Не по силата на природния закон тя умира, а заради моето беззаконие; не временно тя умира, а завинаги. Умира, унива моята душа, и плача, и скърбя, и се съкрушавам аз за моите грехове. И пак няма облекчение за мен, и пак моята душа сякаш е мъртва в мен.

О, побързай към мен, пресладки мой Иисусе, смили се над мен, клетия, докосни окаяното ми сърце; кажи "стани" на окаяната ми душа! Побързай, докато не са отнесли моята душа там, където тя вечно ще остава мъртва, където аз вечно ще плача, ще скърбя и ще се съкрушавам. Побързай, докато съм все още жив.

Така викай, грешнико, към пресладкия Иисус, когато греховната печал като тежко бреме натегне върху твоята душа; викай и Той ще те чуе! Когато пък те чуе, ще ти олекне на душата. Ти ще престанеш да скърбиш и да плачеш тъй безутешно. Ти като че от мъртвите ще възкръснеш. Защото Иисус Христос сваля от теб бремето на твоите грехове и те съживява със Своята благодат. И душата ти ще започне нов живот и ти ще се радваш духом в Бога, Спасителя твой. Амин.

Протоиерей Родион Путятин, Проповеди, Издательство "Благовест", Москва, 2000.

Превод: прот. Божидар Главев