Нашият дух е свързан с плътта тъй тясно, че заедно с нея съставя едно неразделно същество. Ако ние развиваме в себе си всичките си налични животински сили, то ние ще бъде скотоподобни.

Животински сили аз наричам не само строго физическите сили, но и всички сили на душата, дадени за земния живот. Ако ние с Божията помощ се стремим да развиваме в себе си силите на безсмъртния дух, това неминуемо ще бъде в ущърб на животинските сили, дори ще противоречи на всички закони и изисквания на нашата животинска природа. Да се извиси над тази природа, може само душа, която е укрепена от Божията благодат.

Законът на природата ни подбужда към действия свойствени нему, без да държи сметка свети ли са те или греховни, дори без да иска нашето съгласие. Това влечение на закона на нашата животинска природа е естествено за нашето паднало човешко естество. Но то е противоестествено на нашия дух, защото го угнетява, потиска и убива.

Живеейки според закона на нашето паднало естество, ние все пак понякога усещаме необяснима тъга, неудовлетворение и стремеж към нещо по-възвишено, към свобода по отношение на всичко, съставляващо нашия земен живот. Ако ние заглушаваме в себе си този глас, тогава той съвсем ще замлъкне, или ще се превърне в чувство на отчаяние.

Но защо той е тъй слаб? Това е така, защото след грехопадението ние не можем да извършим никакво добро със своите собствени сили и само Божията благодат може да осъществи доброто в нас, когато ние предоставим място на благодатта в себе си със своето смирение и вяра. Затова и духовният живот се нарича свръхестествен. Трябва да работиш върху себе си, трябва да се стремиш към това, което е по-висше от земните интереси и трябва да вярваш, че всичко свято се получава само с Божията благодат и от това и трябва да се смиряваш.

Преподобная Арсения Уст-Медведицка (Себрякова), Чистое сердце.

Превод: прот. Божидар Главев