„Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят” (Лука 6:35, 28, 27).

Тъй, братя, Господ ни заповядва да постъпваме. Той твърди, че няма никаква небесна награда, ако обичаш приятеля си или този, който теб обича: „Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам благодат?” (Лука 6:32 - слав.) – казва Той. „И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам благодат?” (Лука 6:33 - слав.) „Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към безблагодатните, и към злите” (Лука 6:35 - слав.).

И тъй, за любовта към нашите врагове ни се обещава велика награда и велика чест, защото за нея ние ще бъдем синове на всевишния Бог. Запитайте се: може ли такава награда да ни предостави наш приятел, пък бил той дори и земен цар?!

Каквато и да би била наградата на нашия приятел и другар, това все пак би било награда земна, временна, тленна. А Божията награда е вечна – ще бъдем синове Божии. Разбира се, не както Иисус Христос, Който е Син Божий по природа, а ние по благодатта и по милостта на небесния Отец ще бъдем Негови синове.

Какво би могло да стои по-високо от това? И за какво се дава тази награда? За едната само любов към нашите врагове. Ще кажеш: „аз мога да благотворя и назаем да давам, без да искам обратно на моя враг, но да обичам врага си, да обичам със сърцето и душата си моя злодей, това не мога”. А на мен пък ми се струва, че заради това, че благодарение на моя враг аз получавам такава награда от Бога, би трябвало да го обичам. „Сърцето ми се чуждее от него” – ще кажеш. – „Как бих могъл против природата си да го обичам?”

Затова е и толкова ценна тази любов, защото тя е против нашата природа, а ако ние не можем да обичаме враговете си, то нашата природа наистина е повредена и нашето сърце е осакатено. Светото не се осквернява от нечистото, доброто не се озлобява от злото, светлото не се помрачава от тъмното. Така и доброто сърце не се озлобява от злото сърце. Светата мъченица Ефросиния се усмихвала, когато била подлагана на страшни мъчения.

А ако пък твоето сърце все пак се чуждее от врага ти, то поне прави добро на своя враг, помагай му в нужда, говори добро за него, не го осъждай. Ако не можеш да подложиш другата си страна, когато някой те удари по едната, то поне не се гневи на него. Ако не можеш да не се гневиш, то овладей се, не го обиждай и не го ругай. Прави възможното за теб добро на твоя враг.

Наистина само ангелската душа може да бъде съвсем незлопаметна и да не таи в себе си злоба против врага, но Бог иска и ние да имаме ангелски сърца. Впрочем има на света ангелски души, които никаква човешка злоба не може да озлоби, но о, колко малко са те на земята! Често в самите рози има скрити остри бодили. Но Бог не иска толкова много от всички нас. Поскърби за врага си, кажи: „Бог да го съди”, но не се гневи на него и помни Божията награда за любовта към враговете.

И тъй, братя мои, обичайте враговете си, благославяйте тези, които ви проклинат, и правете добро на тези, които ви мразят. Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Той е дарувал живот и всякакви земни блага и излива дъжд върху нивите и на най-неблагодарните хора, които получават от Него благодеяния, а не Му благодарят и не се молят за всяко Негово благодеяние. Той е изпратил своя възлюбен Син на страдания, за да спаси грешниците, но те и за това останали неблагодарни и не ценят Неговата драгоценна кръв, отново грешат, отново Го разпъват, но Той не ги погубва, макар да може да ги погуби, а им дава всякакви блага в живота и всички средства за спасение.

Да! Ние не сме изправни пред Бога. Но Той иска от нас заради нашето благополучие и заради нашето вечно спасение да бъдем милосърдни към враговете си, както и Той е милосърден към нас: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука 6:36). Амин.

Простые и краткие поучения. Том 7.

Превод: прот. Божидар Главев