Ин. 12:28–36, 19, 6–11, 19:13–20, 25–28, 30–35

1 Кор. 1:18–24

Празникът Въздвижение е свързан с името на Елена, светата майка на равноапостолния император Константин. В началото на четвърти век след прекратяването на гоненията срещу християните на императрицата ѝ дошло на ум да посети земята, по която някога бил ходил Господ Иисус Христос и там да намери кръста, на който Той бил разпнат.

С труд били открити пазители на тайната. Разрушили построения на това място езически храм, разкопали насипаната пръст и намерили три кръста. Царицата вярвала, че Господ няма да допусне поклонение на кръста на разбойника и дръзновено наредила и трите кръста да бъдат възложени върху една носена покрай това място умряла девица. При докосването до един от тези кръстове девицата оживяла. И сега вече никой не се съмнявал, чий бил този кръст. Веднага той бил въздигнат над събралото се множество и всички можели само непрестанно да възклицават: „Господи, помилуй!” За пръв път това оръдие на страховито наказание (а и тогава триста години по-късно още разпъвали на кръст) било въздигнато не за позор и за смърт, а за всемирна прослава.

Въздвижението на Кръста като че възкресило деня на разпването на Господа. И Евангелието днес припомня страховитите подробности. Тъй като „тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата… да ги снемат.” А тъй като двама от разпнатите били още живи, „дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него”. Това се правело, за да увисне тялото на кръста и така по-бързо да настъпи смъртта. „А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.” За това свидетелства и стоялият там ученик, комуто Господ по време на предсмъртните си мъки поръчал грижата за Своята Майка: „Жено, ето син ти… ето майка ти!”

Царица Елена е ярък пример на жива православна душа. Апостол Иоан Богослов писал: „По това познавайте Божия Дух… всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога” (1 Ин. 4:2). И православното съзнание се отличава с особено сърдечно внимание към факта на въплъщението на Иисус Христос и към всичко, което е останало след Неговото пребиваване на земята. Християнинът се стреми да види всичко, което може да се види, да се докосне до всичко, до което може да се докосне, да обцелува всичко свързано с живота в плът на нашия Господ. И съвсем не за да се убеди или още по-малко пък да провери, а просто от любов към Него като към Бог и като към Човек, от желание да възприеме без остатък всичко, което било свързано с Него. В това е православната пълнота на отношението към Господ Иисус Христос, която понякога тъй силно дразни едностранчивите рационалисти.

„Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните"… Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост. Защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.”

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев