Лк. 1:39–49, 56

Лк. 10:38–42, 11:27–28

Почти на всички Богородични празници на Литургията се чете Евангелие, което на пръв поглед няма пряко отношение към Божията Майка. Чете се за това, как Господ веднъж бил в дома на жена на име Марта и как нейната сестра Мария „седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня”. А в края на това четиво се прибавя откъс от друга глава, където се споменава за Божията Майка, но като че някак не за нейна слава. Там Господ на пръв поглед не одобрил възклицанието на една жена: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!"

Тези текстове обаче изобщо не са подбрани случайно. В Марта и Мария са въплътени два пътя, които винаги са стояли пред човека в християнското общество: или да се труди в света за слава Божия, или изцяло да посвети себе си на Бога. И по този и по другия път човек може да се спаси. В същото време и за Марта и за Мария съществува опасност, ако някоя от тях счете своя път за единствено угоден Богу. При това да види и да оцени духовното не е дадено на всеки и везната на човешката слава обикновено се накланя в посока на външното. Укор изказала именно Марта, казвайки: „Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам?” И затова Господ укорил именно Марта: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.”

До тази нейна постъпка Господ нищо не казал на Марта и не осъдил нейните трудове. И несъмнено, ако Мария беше укорила Марта, казвайки: кажи ѝ, Господи, да зареже всичко и също като мен да дойде тук, да седне и да слуша, тогава Господ и нея би укорил, казвайки примерно: ти тук седиш, а тя се труди…

А Пресветата Дева Мария се сподобила да послужи и на Човечеството на Иисуса Христа – да Го носи в утробата си, да Го кърми, да Го облича, да Му приготвя храна, и в същото време тя от самото начало молитвено и съзерцателно предстояла пред Неговото Божество. За нашето спасение пък са еднакво необходими и спасяващото Божество на Господа Иисуса Христа, и Неговото жертвено Човечество. И възразявайки на жената, която възхвалявала само утробата и гърдите, Господ съвсем не унизил тези неща. Той просто уравновесил везните, като поставил от другата страна: „Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят”. И това, което казала жената, и това, което казал Господ, изцяло се отнасят към Пресветата Дева, защото тя от самото начало „спазваше всички тия думи в сърцето си” (Лк. 2:51).

И както Господ подчертава невидяното от хората, така и самата Мария, когато дошла при Елисавета и чула възторжената ѝ похвала за себе си като Божия избраница, в отговор въздала хвала Богу, Който я бил избрал: „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой”.

И ето, днес ние празнуваме нейното рождение, появяването на този свят на тази, която единствена в целия свят успя да съедини в себе си двете велики и изключително трудно съвместими служения – Божественото и Човешкото. Както и Сам Господ Иисус Христос, роденият от Нея, единствен в целия свят съедини в Себе си Бога и Човека.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев