Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

Неделя 15-та след Петдесетница

 

 2909191341

Христос е син Давидов, но и Господ; тщеславието обръща в храна за себе си и добрите и лошите дела; още и против тези, които се тщеславят, раздавайки милостиня

„И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?”
Мат. 22:41-45

Тук Спасителят предлага учение за Себе Си под формата на въпроси и разсъждения. Казвайки горното Той не отхвърля това, че е син Давидов – не; Той и Петър не би укорил за това, но само изправя мнението на фарисеите. Затова Неговите думи: „как тогава Той му е син?” имат следното значение:

Той е син Давидов, но не в смисъла, в който те го разбират. Те казвали, че Христос е само син Давидов, но не е Господ. И тъй, Той първо привежда свидетелството на пророка, а след това изправя тяхното мнение с голяма кротост, казвайки: „ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?” Като чули тези думи обаче, фарисеите нищо не отвръщали; те съвсем не желаели да узнаят истината. Затова Той сам ги навежда на мисълта, че Той е Господ на Давид. Но и това Той казва не пряко от Свое лице, а привеждайки думите на пророка, защото на Него те изобщо не вярвали и мислели лошо за Него.

Имайки пред вид тяхното разположение, разбира се, не трябва да се съблазняваме от това, че Спасителят понякога говори за Себе Си самоунижено и смирено, тъй като главната причина за това била, освен много други, че Той в беседите Си с тях приспособявал словото Си към техните разбирания. Вследствие на това и сега Той им предлага Своето учение под формата на въпроси и отговори; но и така Той все пак прикрито им посочва Своето достойнство, защото не било еднакво важно да се нарече Господ на иудеите и Господ на Давида.

Фарисеите, бидейки заразени от тщеславие и предадени под властта на тази ужасна страст, не получили никаква полза от Неговата беседа. Тази страст наистина е ужасна и многоглава. Увлечени от нея едни се стремят към богатство, други към власт, други към могъщество. Разпростирайки властта си по-нататък, тя обръща в храна за себе си и милостинята, и поста, и молитвата, и дара на учителство… И още много други глави има този звяр. Впрочем никак не е удивително, когато хората се гордеят с богатство и власт; но пък е странно и достойно за оплакване, когато някои и самия пост и молитва обръщат в предмет на своето тщеславие.

Тази страст, както казах, по много начини ни оплита и се простира дори зад пределите на нашия живот. Затова и казват: еди-кой си умря и за да му се възхищават хората, завеща да направят това и това. Затова един иска да бъде беден, а друг богат. И точно това е най-ужасното, че страстта на тщеславието намира храна в противоположни предмети.

Нека се обърнем към такива тщеславни люде и да си представим, че някой подава милостиня щедро само за показ пред хората. Така подаващият милостиня я извежда вън от отеческия чертог. Защото на практика Небесният Отец заповядва дори лявата ръка да не знае за нея. А подобен род милостиня се изкарва на показ и пред рабите и пред всекиго, както попадне, макар тези хора съвсем да не знаят за нея. Не виждаш ли ти в това и блудницата и съблазнителницата, която възбужда към себе си любов у порочни хора и с такава цел се украсява, както на тях им харесва?

Желаеш слава? Нима за теб не е достатъчна славата от човеколюбеца Бог, Който Сам приема от теб милостинята, че търсиш и слава от хората? Гледай да не ти се случи точно обратното: хората да почнат да те гледат с презрение не като човек проявяващ милост, а като честолюбив самохвалко. Милостинята е тайна. Затова заключи вратата, за да не види никой това, което не трябва да се показва.

Главните наши тайни са милосърдието и Божието човеколюбие. Той по голямата Си милост е помилвал нас непокорните. А ти когато според своите възможности оказваш на човека милост, заключи вратата: нека вижда това само този, който получава милостинята; а ако е възможно, нека и той не вижда. Ако отвориш вратата, ще разкриеш своята тайна. Помисли и за това, че и този, от когото ти търсиш слава, ще те осъди. Ако е твой приятел, ще помисли лошо за себе си; а ако е враг, ще те осмее пред другите и ти ще изпиташ противното на това, което си желал. Искало ти се е той да каже за теб, че си милостив човек; но той няма да каже това, а ще те нарече тщеславен човекоугодник или нещо още по-лошо. Ако ти скриеш от него своето добро дело, той ще говори за теб точно обратното – ще те нарече човеколюбив и милостив.

Бог не допуска доброто дело да остане неизвестно и ако ти самият го скриеш, Бог ще го открие и тогава ще има по-голямо удивление и повече полза. Така когато сами показваме себе си, ние самите си поставяме препятствие за придобиването на слава. Самата наша нетърпеливост ни пречи да постигнем това, към което силно се стремим и което нетърпеливо желаем, тъй че ние не само не получаваме слава от милостивите хора, но още и възбуждаме противно мнение за себе си и накрая претърпяваме голяма вреда. Поради всичко това нека избягваме тщеславието и да възлюбим само Божията слава. По такъв начин и тук ще постигнем слава, и с вечните блага ще се сподобим по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто слава и власт во веки веков. Амин.

Беседы на Евангелие от Матфея, Беседа 71.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template19.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти