Когато Иисус Христос отговорил на питащия Го за средствата да се постигне вечният живот, че за тази цел трябва да спазва заповедите: не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си, обичай ближния си като себе си, тогава веднага и без да се замисли „момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?” (Мат. 19:20)

В същото време, когато човек търси за себе си наставление за вечен живот, е трудно да бъде подозиран в преднамерено лицемерно самохвалство пред своя наставник. Защото в този случай той би залъгвал само себе си и скривайки от наставника истинското състояние на своята душа, по този начин би се лишил от подходящото за състоянието си наставление.

И тъй, би трябвало да смятаме, че евангелският юноша не против съвестта си обявил, че е спазил заповедите от младостта си. Макар че можем и трябва да отбележим, че огледалото на неговата съвест не било очистено и просветено от Христовата благодат и то не достатъчно чисто и вярно му представяло духовния образ и достойнството на неговите деяния.

Ако изходим от това, че от израилтянина не трябвало да се изисква повече, отколкото подобавало да се изисква съобразно състоянието му на израилтянин, то за отбелязване е, че този израилтянин се оказва доста добър. И аз се опасявам, че не всеки от нас, християните, би издържал сравнение с него по отношение на добродетелите.

Опазил ли си ти, християнино, заповедите, които е опазил този израилтянин? А за теб е по-лесно да ги опазваш, отколкото за него и ти би трябвало да вършиш несравнимо повече добро при помощта на Христовата благодат, дадена ти в светото Кръщение и щедро умножавана и възобновявана чрез другите християнски тайнства.

Святитель Филарет Московский (Дроздов), Слова и речи.

Превод: прот. Божидар Главев