Един нещастен и жалостив баща се измъчил много заради своя син, който по новолуние бил хващан от бяс и зле страдал: във време на припадък често падал в огън и често във вода. Обикновената надежда на човешката помощ била вече изчезнала у бащата. Но като чул за Галилейския Чудотворец – Го­спода Иисуса Христа, завел при Него своето страдащо дете.

Най-напред се срещнал с учениците на Господа и ги помо­лил да излекуват момчето, ако могат. Обаче въпреки тяхното желание и опит, те не могли да изгонят злия дух. Тогава бащата се обърнал направо към Спасителя: паднал пред Него на колене и Му рекъл: «Господи, помилуй сина ми; той… зле страда… Водих го при учениците Ти, ала те не мо­жаха да го изцерят».

Господ му казал: «Ако можеш да повярваш, всичко е въз­можно за вярващия» (Марк. 9:23). Бащата викнал и през сълзи ре­къл: «Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!» (Марк. 9:24), тоест: подкрепи ме във вярата ми!

«Доведете момчето тук!» – казал Господ. И запретил Той на беса, и бесът веднага излязъл из момчето. И от оня час то оздра­вяло!

После учениците насаме запитали Господа: «Защо не мо­жахме ние да изгоним беса?» Той им отговорил: «Поради вашето неверие!» – Знаем, че Господ Иисус Христос бе дал на апостолите власт «над нечистите духове, да ги изгонват» (Мат. 10:1, 8). И ако в случая не са могли да изгонят беса, а и Господ ги изобличава в неверие, то от туй е ясно, че те, като са узнали от бащата за проя­вата, продължителността и упоритостта на беснуването, ще да са се усъмнили в силата си да изгонят беса. Господ добавил: «Тоя пък род, тоест злата сила, не излиза, освен с молитва и пост».

Това е, братя и сестри, съдържанието на литургийното свето Евангелие на Неделя 10-та след Петдесетница (Мат. 17:14–23).

От разказаното е ясно, че източникът на чудото се крие в Бо­жието всемогъщество и човешката вяра. В случая вярата на ба­щата на момчето. Чудото става тогава, когато човекът вярва истински, с детска простота. Чудото се извършва там, където вярата на човека се среща с Божието всемогъщество. Божието всемогъщество няма граници, но вярата на човека рядко достига не­поколебима твърдост, затова твърде рядко наблюдаваме чудеса, затуй и в светите места при аязма и пред мощите на светии и чудотворни икони, където се стича много народ на молитва, изце­рение получават единици, в чиито сърца е имало истинска вяра.

Бог обаче ни е посочил средства, чрез които, ако искаме, мо­жем да усилим вярата си. Две от тях са: молитвата, която осве­щава душата, и постът, който убива в самия корен плътските страсти и похоти. Всеки от нас има възможност да се възползва от тези средства и Божията благодат е всякога готова да ни под­крепи и да ни помогне.

Ето един случай, който ни показва поради що Божиите раби са се удостоявали с чудо.

Дякон Иоан Постник, който често се грижел за прехраната на свети Симеон Христа ради юродиви, попаднал в неочаквана беда: неизвестни злодейци убили един човек и хвърлили трупа му в двора на дякона. На сутринта намерили убития и обвинили дякона Постник в убийството на тоя човек. Съдията присъдил да обесят Постника на едно дърво.

Осъденият бил отведен на мястото на наказанието. По пътя той тайно усърдно се молел: «Боже на Юродивия, помогни ми! Боже на Симеона, защити мене невинния в тоя страшен час!»

В това време преподобни Симеон бил на полето. И ето, дошъл при него един старец и му казал: «Симеоне, твоят приятел и благо­детел дякон Постник Йоан е осъден на смърт; ако той умре, ти ще загинеш от глад; никой не се грижи за тебе така, както той се грижи!» Свети Симеон се отдалечил в самотно място. Там ко­леничил и започнал усърдно със сълзи да се моли Богу да избави дякона Йоан от смърт.

Молитвата на Иоан Постник и на свети Симеон била чута. И чудото станало: убийците били неочаквано открити и съ­дията изпратил човек на мястото на наказанието да освободят осъ­дения невинен.

Постът и молитвата на дякона Иоан и свети Симеон и твър­дата им вяра в Божията помощ привлекли Божието всемогъще­ство и се извършило чудото!

Чудото, братя и сестри, е отговор на силна, искрена и непоклатима вяра в Бога и на постнически и молитвен живот!

Значи ако днес рядко стават чудеса, това се дължи на това, че нашата вяра е слаба, че нашето сърце често е изстинало за Бога, че ние или сме забравили Бога, или може да не сме Го забравили, но само външно, бездушно, фарисейски Му служим; занемарили сме поста и молитвата, само по име сме християни!

Да засилим вярата си! В литургийното свето Евангелие на Неделя 10-та след Петдесетница Спасителят ни посочва две от средствата за това: сърдечна молитва и въздържане от угаждане на плътта. Да се възползваме от тях и с тези две крила да полетим високо над тинята на греха! При вяра и благочестие животът ни ще бъде изпълнен с чу­деса и знамения и ще бъде светъл и благословен.

Вяра, молитва и пост – това са най-силните, най-ефикасните оръжия срещу демоните! Нека се въоръжим с тях, за да можем да устоим, както пише свети апостол Павел на Ефесяни, «против дяволските козни» и нападения (Еф. 6:11). Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.