Защо дори в храма не можем да се помолим както трябва
„Домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнишки вертеп” (Мат. 21:13). На всички е известно, че храмът изисква благоговейно отношение, събраност на мислите, задълбочено богомислие и стоене в присъствието Божие, само че кой ли изпълнява всичко това? Отиват в храма с желание да се помолят, постоят в него в началото с топло усърдие, а след това мислите започват да бродят насам-натам и в главата настава шумотевица по-голяма от тази, която заварил Господ в Йерусалимския храм.
Защо се получава така? Защото пребиваването в храма е отражение на целия живот. Както живеят хората, така и се държат в храма. Храмът има своето въздействие и в известна степен поддържа духовните движения, но след това обичайното течение на духовното устроение си казва своето.
Затова, ако искаш твоето пребиваване в храма да бъде достойно стоене пред лицето на Господа, подготвяй се за това във всекидневния живот. Гледай колкото се може повече време да си в молитвено настроение. Този труд ще те доведе до състояние, благодарение на което и в храма ще престояваш благоговейно. Това благоговейно настроение ще те въодушеви да бъдеш благоговеен и във всекидневието. И така ще вървиш все по-нагоре и по-нагоре. Започвай и Господ да ти помага!
Мысли на каждый день года
Превод: прот. Божидар Главев