Вход

Православен календар

„На пасбището на горното Царство стадо, отче, си възпитал, и с жезъла на догматите като зверове си прогонил ересите, възпявайки: „Благословен Си, Боже на отците ни!”

Втори канон на утренята, 7 песен, тропар
Неделя 4-та на Великия пост. Преп. Иоан Лествичник

Поучение за 9-та Неделя след Петдесетница

 

1408222338

За какво се говореше в днешното Свето Евангелие? Изслушахте ли го вие с внимание, разбрахте ли го, съхранихте ли го в паметта си, вложихте ли го в сърцето си, приложихте ли го към себе си? А трябваше да направите всичко това.

За какво беше днешното благовестие?

За молитвата на Спасителя в уединение, за Неговото ходене по морето като по сухо; за уплахата на Неговите ученици при вида на идващ по водата човек; за това как Той ги ободрил; за молбата на Петър да дойде при Него по водата и за позволението на Господа; за маловерието и уплахата на Петър; за потъването му; за спасяването на потъващия от живоначалната Десница; за упрека в маловерие на Господ към Петър; за утихването на вятъра; за това как учениците изповядали Иисус Христос като Син Божий (Мат. 14:22-34).

Ето цялото евангелие. И всичко е ясно и разбираемо. Сега всеки от нас трябва да приложи към себе си това, което трябва и което е възможно. Защото Евангелието е написано за наше назидание, утешение и спасение. И ето първото, което трябва да приложим към себе си – молитвата. Господ по Своята човешка природа често се молил в уединение през нощта. И ние трябва да се молим по всяко време. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат. 26:41), казва Господ. Много са нашите грехове; много са нашите душевни и телесни нужди; много са изкушенията. Затова и трябва непрестанно да се молим, разбира се, най-вече вътре в себе си. А в празнични дни трябва да се молим открито в храма.

По-нататък това, което е назидателно и утешително в прочетеното евангелие е, че Иисус Христос, като видял бедственото плаване на Своите ученици, чийто кораб бил силно блъскан от вълните, тръгнал към тях на помощ и като Творец и Господар на морето ходил по морската повърхност като по суша. Виждайки човек, вървящ по морето, което за тях изглеждало невъзможно, те сметнали, че това е призрак и от страх извикали. Но Господ, притичвайки им се на помощ, ги успокоил, като им казал, че е Той и че няма от какво да се боят.

И срещу нас, братя, които плуваме в житейското море, често се устремяват насрещни ветрове на изкушения и различни страсти, и ние подобно на апостолите често бедстваме. Да не забравяме, че във време на беди и изкушения Господ е близо (Филип. 4:5) до нас и е готов да ни спаси, стига само ние с вяра и искрено разкаяние в греховете си да извикаме към Него за спасение.

Нас често ни плашат призраците, които лукавият представя пред нас, смущават ни козните на лукавия противник. Но нека от все сърце да въззовем към Господа и всички призраци ще се разпръснат и всички противни ветрове ще затихнат. Тъй бива винаги с вярващите, тъй и ще бъде.

Забележително е дръзновението на апостол Петър. Ободрен от думите на Господа, той моли за позволение да дойде при Него по водата като че забравил за момент разликата между себе си – човека, и Богочовека Христос. Господ впрочем не отхвърля дръзновението и казва: Дойди! И дивно чудо! Всемогъщото повеление поддържа Петър, ходещ по водата. Той върви по водата, чудейки се сам на себе си. Но не задълго продължило Петровото дръзновение.

Виждайки силния вятър, той се уплашил и започнал да потъва, като завикал: Господи, спаси ме! Иисус тозчас протегнал ръката Си и го подкрепил, казвайки му: Маловерецо, защо се усъмни?

Не се чудете на маловерието на Петър. По това време той още не бил обновен от животворното огненосно дихание на Светия Дух и затова показвал някои човешки немощи. Но после след слизането на Светия Дух свети апостол Петър се издигнал над всякакви съмнения и придобил вяра в Бога, която възкресявала мъртви.

Пък ние нека се погрижим за нашата вяра. Петър точно започнал да потъва и тозчас извикал за спасение: Господи, спаси ме! А много от нас съвсем затъват в грехове, не прибягват към Спасителя и не казват: Господи, спаси ме!

А колко близък е до всички нас Спасителят! Ти само погледни към Него, брате, със сърдечните си очи, с вяра и упование, че ето Той е тук точно пред теб, и Той ще те спаси, ако само ти истински желаеш спасение. Ще те спаси, непременно ще те спаси, сам ще видиш как ще те спаси, ще видиш, разбира се, със сърдечните си очи.

Ето, поучи се, брате или сестро, от апостол Петър, да викаш към Спасителя със също такава вяра и упование в беди, в скърби, в грехове: Господи, спаси ме; и ти непременно ще бъдеш спасен. Затова и Той е Спасител, защото спасява нас грешните. А като спаси и теб, тогава и ти ще кажеш: Наистина си Син Божий и ще Му се поклониш с любов. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. — Издание второе. — СПб.: Типография В. Ерофеева, 1893. — С 420-422.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template4.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти