„Иисус видя много свят; и смили се над тях” (Мат. 14:14).

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, Ти винаги си милосърден към човеците! И преди Си проявявал Твоето Божествено милосърдие към нас, нещастните, когато Си живял на земята, и сега се смиляваш над нас, клетите, когато пребиваваш на небесата. А ние сме тъй немилосърдни към Тебе, Господи, и към нашите ближни, и дори към самите себе си.

Видя Иисус много свят и се смили над тях.

В днешното Евангелие е написано, че Господ видял около Себе си много народ, а по-точно пет хиляди души без жените и децата, изцелил всички техни болни и ги нахранил с пет хляба и две риби. А сега нима Той не храни народите по цялата вселена? Кой украсява полята със златисти класове жито, ръж и други растения, служещи за храна? Кой обсипва дърветата с различни плодове? Кой изпълва въздуха с птици, а водите с риби? Неговата всемогъща и щедра ръка, Неговата премилостива утроба.

Кой ни пази от различни болести и скоропостижна смърт? Неговото любвеобилно сърце. А ето, ние сме тъй немилосърдни към Него. Защото въпреки Неговата свята воля и противно на всички Негови заповеди, ние служим не на Него, а на света, вършим това, което е не Нему угодно, а на дявола. Ние ежедневно Го разпъваме със своите грехове, работим и търгуваме по празниците, презираме постите, не оставяме греховете си; предаваме се на пиянство, разврат и всякакви грехове, когато Той за нашите грехове е страдал и е бил е разпнат.

Да! Ние сме немилосърдни към Него и поради това сме и немилосърдни към ближните си. Виждайки Неговите по-малки братя в болести, в немотия, в лишение, в оскъдица, ние сами всичко изпояждаме, изгаряме ръцете протегнати към нас, отритваме сърцата и отвръщаме погледа си от беднотията.

Бог дава богатство на богатите не за да разхищават те Неговите дарове, строейки вавилонски палати, пръскайки пари по театри, балове и маскаради, за разкошни трапези, скъпи вина, за чудовищни украшения на своите богини–жени, за да хранят пиянството, разкоша и разврата – не, а за да обличат и да лекуват по-малките братя, създадени по същия образ и подобие и за същия вечен и блажен рай.

Вижда се, че днес напълно е оскъдняла любовта в човешките сърца – хвърляш копейка като на псе на окаяния бедняк, на този жител на рая. А ще попаднеш ли ти там, където ангелите отнасят бедния Лазар? Ти, който презираш и ненавиждаш брата си, вървиш по пътя право към ада, където и капка вода няма да ти дадат за утешение сред адската жажда, жажда, каквато ти никога в живота си не си изпитвал – тази жажда, която изпитал евангелският богаташ.

Трудно е, наистина е трудно богат да влезе в царството Божие! А в същото време е много лесно да попадне в ада. Но какво да говорим? Ако вие, богатите, сте немилосърдни към себе си, то можете ли да бъдете милосърдни към ближните си или към самия Господ?

А че всички богати са немилосърдни към самите себе си, лесно се вижда от това, че те са по-жестоки към себе си дори от разбойниците. Защото разбойниците убиват твоето тяло, а ти със своите си ръце погубваш душата си. Който живее в смъртен грях, изобщо не се кае и в този грях умре, той е самоубиец по отношение на своята душа.

Пияницата, който не се кае, е самоубиец, блудникът, който не се кае, е самоубиец, сластолюбецът е самоубиец, сребролюбецът и идолопоклонникът е самоубиец, горделивецът е самоубиец, завистникът, клеветникът, ругателят, ако не очистват себе си в настоящия живот чрез покаяние от тези смъртни грехове, ще умрат и ще бъдат съдени наравно със самоубийците^[1].

Тъй е казал и Дух Свети: „Този, който сам себе си не изцелява в своите дела, брат е на тези, които погубват себе си” (Прит. 18:10 – слав.). А няма нищо по-ужасно от това да бъдеш самоубиец. Защото нито светата Църква, нито всички светии, нито Сам Бог не могат да го избавят от ада, защото самоубиецът отхвърля Евангелието, отхвърля молитвите на Църквата, отхвърля Божията благодат, Божията помощ и сам себе си лишава от живот – живота на душата, защото грешникът убива своята душа.

Какво милосърдие търсиш ти, бедняко, у този, който сам към себе си е немилосърден?! Какво милосърдие търсиш у богатия, у този неразкаян грешник, за чийто идол и бедните работници работят по празниците, и с търговия се занимават, и сами навличат върху себе си Божия гняв!

Боже! Боже! Отвори очите и сърцата на тези самоубийци по Своята велика милост. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 9.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] На пръв поглед сравнението на неразкаяните грешници със самоубийците изглежда твърде силно, но на практика и едните и другите се изправят пред еднакво препятствие за спасението – отхвърлянето на Божията милост - бел. прев.