Неграмотността на образованите

Не би било особено трудно да хвърлим светлина върху въпроса за съда и неосъждането, но сериозна пречка тук се явява неграмотността. Под неграмотни хора разбирам не тези, които са необразовани в обичайния смисъл на думата и не умеят да четат и пишат. Неграмотността на простите хора не представлява голяма опасност, защото те биха могли да се научат, ако пожелаят. Ние говорим за особен вид неграмотност – неграмотността на образованите. Тук вече ситуацията е друга. Те никога няма да се научат, защото никога няма да пожелаят. Защото не признават своята слепота. Те казват, че виждат и затова грехът им остава върху тях (Иоан 9:40-41).

На практика е много трудно да отделиш от човека неговата глупост, при положение че той я смята за мъдрост, още повече че целият свят го уверява, че това наистина е мъдрост.

„Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него” (Притч. 27:22).

Образованите неграмотници не могат да схванат очевидното, защото мислят, че вече разбират. Те нещо са чували за Православието и философията, но нищо докрай не са разбрали и нищо не са научили. Например вкусили мъничко от философията, образованите неграмотници са се научили да различават същност и свойства. Но вместо това да ги въоръжи със способността да извършват праведен съд, тяхното знание не им позволява разумно, открито и честно да погледнат действителността. Те се страхуват да видят, колко ужасен е светът. И те са образовани само дотолкова, доколкото да могат да управляват своето съзнание и да виждат само това, което искат да видят.

Вкусили малко от Православието, те са узнали, какво точно в него не им харесва и започнали да го променят. Например те познават чина на Светата Литургия точно колкото да знаят как тя да бъде реформирана.

Това, че в Православието всякакви реформи са забранени, те също знаят, но не го признават дори пред себе си. Твърдото и смело познаване и признаване на истината би осуетило опитите им да намерят мир в душите си. И вместо това те предпочитат магически, тоест практически способи, за да установят мир в душите си и в обществото. А магията предпочитат, защото мислят да постигнат мир със собствени сили.

Когато ние осъждаме неграмотността на образованите, или просто се опитваме да съдим за реалността като грамотни хора, образованите неграмотници издигат срещу нас своите възражения срещу „осъждането”. Изобщо усилията на образованите неграмотници са мотивирани от това, че човекът иска да владее над своята същност. Затова той така ревностно се защитава от съда над тази същност. Тук вече ние се сблъскваме с темата за свръхчовека, защото на човека не е дадено да избегне съда. Ето колко важно нещо е за съвременния човек „неосъждането”! Ето защо в модернисткото православие то е издигнато в ранг на добродетел. Тези причини са довели до това, че съждението по отношение на хората днес е опорочено, лишено от сила и напълно забранено.

Задачата на тази статия

„Неосъждането” и „неразсъждението” ние ще разгледаме в по-нататъшните части на нашия труд. Но преди всичко желаем да изложим една положителна програма.

Като начало нека изясним, можем ли ние да не съдим.

След това предстои да докажем, че ние винаги съдим за същността, а за външността съдим само като знак за същността. С това ние ще развеем псевдофилософската мъгла относно същността.

След това предстои да изясним въпроса за това, какво представлява словото и що е това разумна реч. По думите ние съдим за същността. Думите обозначават същността и следователно е възможно тяхното вярно разбиране и тълкуване, тяхното определяне и доказване.

Нататък ще докажем, че да съдим за хората можем само по тяхната природа, но при това човекът не трябва да съди с човешка мярка, защото човекът не е мярата на всички неща.

За съда над нас, човеците, е нужна мярата на Богочовека Иисус Христос. Само тя ни дава познание за истината. И накрая ще трябва да чуем присъдата на съда. А тази присъда гласи, че човечеството не е единно, а е разделено на два града: Града Божий и града човешки. И при това един от поводите за разделение се явява именно въпросът за съда и неосъждането.

<<предишна || следваща>>

Антимодернизм.ру

Превод: прот. Божидар Главев