Ние трябва да вървим по златния, средния път. Нито да изоставаме, нито да избързваме.

Когато опитният пътник се отправи на дълъг път, той не хуква да бяга, а тръгва с леки стъпки, за да не се умори още в началото.

Така е и с духовното делание. Отците съветват във всичко да се постъпва с мярка и преценка. А най-главното – със смирение и съзнание за своето недостойнство.

***

Хората, особено християните, трябва да стигнат до радостите на вечния живот чрез временни скърби. През много скърби подобава да преминем. „Няма... слуга по-горен от господаря си” (вж. Мат. 10:24, Лк. 6:40, Иоан 13:16, 15, 20). Само след Велики Петък идва Светлото Христово възкресение.

Така и всеки от нас трябва да премине през своята Голгота, за да стигне до възкресението.

***

Не се вълнувайте, не се огорчавайте, не се разстройвайте. Във всичко се полагайте на Божията воля. Слава Богу за всичко!

***

Подвигът на служение на другите в име Христово е по-висок от всеки друг подвиг, защото стореното за братята Господ приема като извършено на Самия Него.

***

Спасявайте се в Господа, а на младите съдействайте за тяхното спасение най-вече с молитви.

„Радость вечного общения”, серия „Каждому человеку”, Издательство Московской Патриархии Русской Православной Церкви, Москва, 2022

Превод: Десислава Главева