„И като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им” (Мат. 8:34).

Не е никак учудващо, че Гадаринските жители молили Иисус Христос да се отдалечи от града им. Огромно количество от техните свине погинали – повече от две хиляди – а това за тях било голяма щета, защото те обичали свинете и ги употребявали за храна^[1]. При това те били идолопоклонници и не вярвали в истинския Бог и Неговия Син Иисус Христос.

Това, което мен ме учудва е, че между християните има много такива, които, ако и да не молят Христа да си иде от тях, то сами се отдалечават от Него, крият се от Него. И защо? По каква причина християните бягат от Христа? Заради своите страсти, за да не се лишат от удоволствието да хранят страстите си, защото страстите при близостта на Христа губят своята сила, своето очарование, своята прелест.

Пияният бяга от Христа, избягва свещеника, страни от Църквата, за да може свободно и без страх да се напива. И той не посещава често храма, не пости, рядко и при това лениво и нерадиво се моли Богу – не му се иска с мисли и слова и със сърцето си да се приближава към Бога. Тъмнината бяга от светлината, за да не би да бъдат осветени греховните дела на пияницата, на развратника, на сребролюбеца и на всеки грешник. „Срам ме е и ме е страх да погледна светата икона”, казва грешникът, „покрий, жено, иконите, или ги изнеси вън от дома ни!” Дори се срещат такива, които изхвърлят светите икони от домовете си и произнасят хулни слова към Бога и към светиите.

Особено пък хора богати и знатни или изобщо не се стараят да придобият свети икони, или имат съвсем малко на брой, при това не във всички стаи. Мебелировката им е богата и скъпа, а на образите на Спасителя и Небесната Царица те не отдават никаква цена, не се стараят да умножават и да украсяват светите икони.

Защо всъщност някои хора рядко се причащават и то само в случай на болест? Защо презират постите, не почитат празниците, не се срещат често с пастирите на Църквата? Защото те избягват Христа, не искат да се срещат с Неговия образ, не искат да се съединят с Него. Защото като бъдат далеч от Христа и Църквата, за тях така е по-лесно и свободно да се предават на срамни страсти, разгулен живот, на своеволие и всякаква нечистота, да живеят сред похотите на своето сърце. Затова и Христос се отдалечава от тях, лишава ги от Божествената благодат и ги отхвърля в трудно време. Като ги сполети болест, смърт на близък, като ги посети скръб и тогава пожелаят да се обърнат за помощ към Него, те няма да Го намерят. Той се е отдалечил от тях, както те цял живот са се отдалечавали от Него. Той само веднъж ще се яви пред грешниците, когато ще съди живи и мъртви, но това явяване на Сина Божий върху облаци ще бъде нетърпимо за тях. Защото Той ще се яви като страшен Съдия, ще се яви, за да изрече проклятие към грешниците и да ги осъди на вечни мъки.

Боже, Боже! Колко сме слепи, упорити и безбоязнени! Без Бога, без Христа няма спасение, няма живот, няма радост и блаженство. Далеч от Бога е мрак, печал, нещастие, мъки, страдания и всякакви беди.

Господи! Не се отдалечавай от нас, но винаги пребъдвай с нас. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 1.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] По този въпрос има различни тълкувания на библейския текст: Едни тълкуватели смятат, че гадаринците били евреи, които отстъпили от Божия закон и ядяли свинско, като също и го продавали, други твърдят, че гадаринците били езичници, а трети – че били евреи, които обаче не ядяли свинско, а само го продавали - бел. прев.