Спасителят често посещавал Капернаум на северозападния бряг на Генисаретското езеро, главен град на тогавашна Галилея. Този град като да е бил Негово местожителство. Свети апостол и евангелист Матей казва: „Пристигна в града Си” (9:1), тоест в Своя град. Много пъти Господ поучавал в Капернаумската синагога (Марк 1:21; Лука 4:31), тук в Капернаум живеел в дома на своята тъща св. апостол Петър (Мат. 8:14). Капернаум е бил свидетел на много чудеса, извършени от Иисуса Христа (Марк. 8:16; 17:24 и 27; Марк. 1:21-34; Лука 4:31-41; Йоан 4:46-54).

За едно от тези чудеса се разказва в днес прочетеното литургийно свето евангелие (Мат. 8:5-13). Господ Иисус Христос влязъл в Капернаум. Приближил се до Него един стотник – римски военен чиновник, който имал под властта си сто войници.

– Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда! – казал стотникът.

Господ му отговорил:

– Ще дойда и ще го излекувам.

Но стотникът му рекъл:

– Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума, и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; единому казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.

Господ, като чул това, казал на ония, които вървели подире Му:

– Истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, – Спасителят говори образно, – а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина...

След туй рекъл на стотника:

– Иди си, и както си повярвал, нека ти бъде!

И в същия час слугата оздравял.

Свети евангелист Лука ни дава някои подробности, които ни разкриват какъв човек е бил стотникът.

Той много ценял слугата си; отначало помолил иудейските стареи да ходатайстват пред Господа Иисуса Христа да дойде, за да избави слугата му. И те, като отишли при Спасителя, молили Го усърдно и казвали: „Той заслужава да му сториш това, защото обича народа ни, и синагогата той ни построи” (7:2-5).

Нека се спрем на двата типа люде: единия, на който представител е римският стотник; другия, на който представители са иудеите.

Стотникът е чужденец, при това – езичник. Но как искрено и твърдо вярвал той в божественото всемогъщество на Иисуса Христа, чудодейната сила на Неговото живоносно слово, – тъй вярвал, както не вярвали и най-добрите от тогавашните иудеи.

Стотникът е бил добър човек: много ценял слугата си и полагал за него големи грижи; обичал, - по свидетелството даже на самите иудейски стареи, - еврейския народ. Значи, обичал един чужд нему народ, един подвластен на римляните и въобще омразен тем народ; нещо повече: построил им синагога, което показва, че тачел вярата им в Единаго Бога; а какво смирение проявил, – чуваме го да казва: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми!”

Иудеите се гордеели, че били потомци на Авраама, Исаака и Иакова; че само те от всички народи на древността били запазили вярата в Единия истински Бог; че били спазвали всички външни обреди, завещани им от прадедите и предписани в закона Моисеев; те считали себе си, тъй да се каже, по наследство синове на царството Божие. Свети Йоан Кръстител, изобличавайки тяхната лъжлива, празна надежда, им казвал: „Не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото казвам ви, Бог може от тия камъни да издигне чеда Аврааму” (Мат. 3:9). А и Сам Спасителят при всеки повод ги вразумявал, че само произходът по плът от Авраама, без вярата и благочестието Авраамови, не ще ги спаси; че истински чеда Авраамови са тези, които вършат делата Авраамови (Йоан 8:39), украсяват се с неговите добродетели, въодушевяват се от духа на неговата вяра и надежда, на послушанието му Богу и предаността му на светата воля Божия; че напротив, за тяхното нечестие и беззаконие ще се отнеме от тях царството Божие, и ще се даде на народ, който принася плодовете му (Мат. 21:43); че „мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно; а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина” (Мат. 8:11-12).

Господ Иисус Христос похвалил стотника, посочил вярата му за пример и изпълнил молбата му. Ала осъдил празната вяра и надежда на иудеите и разкрил какво ги очаква във вечността.

Братя и сестри, страшната присъда, изречена от Господа над недостойните чеда Авраамови, може да постигне и нас, ако по живот и дела се окажем недостойни за името „чеда Божии”!

Може би, ще се похвалим: родили сме се в недрата на светата Църква Христова; кръстени сме в името на Живоначалната Троица – Отца, Сина и Светаго Духа; от детинство сме възпитавани в истинската православна вяра; ходим в Божия храм; присъстваме на богослуженията; ползваме се от светите Тайнства; изпълняваме и всички други християнски обреди. – Всичко това, братя и сестри, е необходимо и полезно за християнина; но то още не ни прави истински християни, щом нямаме истински християнски живот, щом нямаме добри дела; всичко туй не ще ни оправдае пред Бога, не ще ни направи достойни синове на царството Божие. Господ ще каже всекиму от нас на Своя съд: „Покажи ми твоята вяра от твоите дела, защото вярата без дела сама по себе си е мъртва!” Свети апостол Иаков пише: „Човек се оправдава с дела, а не само с вяра... защото както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва” (2:24 и 26).

Истинската, спасяващата вяра се състои не само в устното изповядване на тази вяра, а в живото убеждение, което обхваща и направлява към Бога всички сили на човешкия дух; истинската, спасяващата вяра се състои в християнско настройване на мислите, чувствата и желанията, а не само в едното формално спазване на християнските обреди, при което в същото време можем да сме лоши християни, даже по-лоши от езичниците; истинската, спасяващата вяра се изразява в християнски живот, в добри, богоугодни дела.

Ето каква вяра, братя и сестри, трябва да имаме, ако искаме след смъртта си да седнем на Божията трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в Царството небесно, - казано образно!

Нека всеки от нас се потруди, щото вярата му да бъде такава вяра!

Не на иудеите да приличаме, а на Капернаумския стотник. Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.