Изпращайки светите апостолите на проповед, Господ им заповядал всички да призовават, казвайки, „че се приближи царството небесно” (Мат. 10:7), тоест дойде царството – всички влизайте в него.

А ние какво би следвало да проповядваме? Трябва към всички да викаме: Синове на царството, не бягайте от царството и не отивайте в неволя и в робство, защото всички натам бягат.

Едни биват пленени от свободата на ума. „Не ги щем, казват те, тези окови на вярата и гнета на авторитета, пък бил той и Божествен; сами всичко ще разгадаем и на всичко ще намерим решение”. Е, намериха решения. Наизмислиха си басни по-детински от митовете на гърците и се самопревъзнасят.

Други биват привлечени от широкия път на страстите. „Не щем, казват, да знаем за никакви заповеди и за никакви изисквания на съвестта, това са отвлечени неща; нужна ни е осезателна естественост”. И тръгнаха след нея, но какво излезе? Станаха като безсмислени скотове. Не от това ли нравствено падение се роди и теорията за произхода на човека от животните?

Ето накъде вървят! И всички бягат ли бягат от Господа…

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев