На днешната света неделя, братя и сестри, Българската църква чества паметта на всички български светии - знайни и незнайни.

След като завършихме празненствата в чест на Възкръсна­лия наш Спасител и на изпратения от Него Утешител – Дух Свети, ние отпразнувахме миналата неделя паметта на всички светии, а сега по-частно честваме тази на всички български све­тии. Това е най-естественото и най-подходящото заключение на Възкресния и Петдесетническия цикъл. Защото целта, за която нашият Спасител напусна Земята и се възнесе на Небесата, и за която Светият Дух слезе на Земята, тази велика цел се състои именно в освещаването на грешния човешки род, във въвежда­нето на всички ни в Небесното царство. А Божиите светии са нео­провержимият сонм от свидетели, че тази блажена цел е достиг­ната, че Възнеслият се наш Спасител действително е приготвил за всички Свои последователи място (Йоан. 14:2), че Слезлият на Земята Утешител наистина прави способни и най-грешни люде да могат да стават достойни да обитават в жилищата в дома на не­бесния Отец (Йоан. 14:2).

Защото какво са били всички Божии светии, облажавани и прославяни от нас, ако не подобострастни нам човеци (Йак. 5:17)? Затова тяхната слава е слава на Сина-Изкупителя и на Духа-Осветителя; без заслугите на Сина Божи не би се отворило Небето нито за едного от светиите, а без благодатта на Светаго Духа нито един от тях не би могъл да влезе в отворе­ното Небе. По тая причина и аз казах, че празненството в чест на всички светии въобще и на всички български светии съставя най-естественото и най-подходящото заключение на Възкресния и Петдесетническия цикъл: защото самото това Празненство е непо­средствено плод на събитията, възпоменавани в този цикъл.

Каква красота има, братя и сестри, в диаманта, смарагда и рубина! Колко хубост лъха от момината сълза, незабравката, розата, палмата, от хилядите растения и цветя! Каква прелест разливат около себе си светулките през юнските нощи, и колко чаровни звуци долитат до нас от пъстроцветните певци в полето и гората! Колко образцово прекрасно произведение е човешкото тяло! Ценителите на изкуството се удивяват на мраморните статуи от прославения ваятел на древността Фидий, от първоклас­ния датски скулптор Торвалдсен и от прочутия френски ваятел Огюст Роден! Но какво е най-красивата мраморна статуя спрямо живия организъм на човека! Някога Торвалдсен с длето изваял от мрамор едно възхитително хубаво овчарче. И все пак Торвалдсен е знаел много добре, че живото овчарче е несравнено по-хубаво от неговата дивна мраморна статуя.

Обаче нищо не може да се сравни с най-висшите и най-съвър­шените произведения на Светия Дух — прекрасните души, вели­ките и благородни духове, които са «върховете» на човечеството — светиите!

В градината изобщо на Църквата и по-частно в градината на Българската поместна Църква има много светии: едни цъфтят скрито и забулено като теменужки и незабравки; други като момина сълза блестят и благоухаят под дълбоките горски сенки; тре­ти като лилии, рози и палми отпращат надалеч своята прелест.

Светиите, братя и сестри, са като огньове, запалени на пла­нински върхове, и като фарове излъчват и изпращат своята ду­ховна светлина и света сърдечна топлота. Те са тайнствените звезди, които блестят на духовното небе.

Свети апостол и евангелист Йоан Богослов вижда със своя пророчески поглед да стоят пред Престола Божи и пред Агнеца предста­вители от всички народи, следователно и от нашия народ. Той пише в Откровението: «Видях, и ето, голямо множество народ, което никой не може да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце… Те са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм» (7:9 и 15). Това са светиите! По-нататък светият апостол и евангелист разказва образно, как «молитвите на светиите» се издигат пред Бога (8:4).

През вековете, откак нашият народ прие християнството, та до най-ново време, на българското духовно небе са изгрявали и греят дивни «звезди», носители на светостта. Нека поменем сега поне някои от тях.

Ярко блестят Солунските братя свети Кирил и свети Мето­дий, тези съсъди на Светия Дух, Иисусови свидетели, проповед­ници и изповедници, всеславянски учители и просветители; с чудна светлина блести св. Климент, Охридски архиепископ и чу­дотворец, тоя предивен светилник на нашата земя, който разля духовна светлина сред нашия народ и се яви като основоположник и строител на българската духовна и материална култура и просвета; ето и славният пустинножител и чудотворец преп. Иван Рилски, това неугасващо светило, запалено на висока пла­нина от Светия Дух; през същия десети век се подвизава и преподоб­ният Прохор Пшински; през единадесетия век блестят със своя живот и подвиг преп. Параскева (Петка Българска) и преподоб­ните Гавриил Лесновски и Йоаким Осоговски; през 14 век – Ромил Видински, чийто живот тъй прекрасно и всехвално е описал Григорий Цамблак; също и великият постник, молитвеник и за­щитник на истинската вяра срещу еретическите учения Теодосий Търновски, основател на прочутата школа в Килифарския ма­настир; през втората половина на четиринадесетия век и първата половина на петнадесетия грее лъчезарната звезда - ученикът на св. Теодосий св. Патриарх Евтимий, този велик наш Първосветител, книжовник и самоотвержен душепастир; през шестнадесети век блестят ярко защитниците на вярата срещу мохамеданството: св. Георги Софийски Нови, св. Георги Най-нови и св. Николай Софийски; това са блестящи лампади на Софийската църква, красота на благочестието, които приеха мъченически венец.

Да минем към новото време! В края на осемнадесети и нача­лото на деветнадесети век изгряват нови светила на светостта. Те са цял сонм. Между тях са: света Злата Мъгленска, сияеща със своята духовна и телесна красота, която е била грабната от хи­щен турчин, за да стане негова жена, като приеме мохамеданст­вото. Обаче, подкрепяна от Божията благодат, тя понесла ужасни мъчения в защита на своята вяра и чистота и се удостоила с ве­неца на славна великомъченица на Българската църква. Други светци от тоя род са: Игнатий Старозагорски, Онуфрий Габров­ски, Прокопий Варненски, Лука Одрински, Димитрий Сливен­ски. Това са подвижници и мъченици за вярата срещу пристъпите на агарянството.

Какво са изобщо за нас нашите родни светии? — Те са просветители на народа ни в истините на евангелската вяра и негови християнизатори; народни възродители, които щедро посяха семената на словото Божие и тия семена дадоха обилни плодове, като направиха възможно да се създаде здрава и културна държава; нашите родни светии са осветлявали тъмните съдби на народа ни и са били негови Ангели Пазители през веко­вете, особено в тежките робски години.

Ако вникнем в богослужебните песни, с които песнописците са възпели нашите родни светии, ще видим, че те се явяват пра­вило на вярата, на покаянието, на духовното усъвършенстване, ръководители, наставници, утешители, вдъхновители на народа ни.

Ние ги прославяме, величаем и търсим тяхното молитвено застъпничество пред Бога.

Празнувайки деня на всички български светии, ние честваме светостта, която възражда живота, просвещава ума, облаго­родява сърцето, възвисява волята, утвърждава личността.

Трябва обаче и да подражаваме на светиите. Светостта е въз­можна за всички нас, които сме в Църквата Божия, и следова­телно в Църквата на светиите. Тя е възможна, и към нея трябва да се стремим. Още във Ветхия Завет Бог, чрез Моисея, поръча на еврейския народ: «Бъдете свети!» (Лев. 19:2). И Господ Иисус Христос казва на всички Свои последователи: «Бъдете съвър­шени, както е съвършен и небесният ваш Отец!» (Мат. 5:48). Св. ап. Павел подчертава, че християните са осветени в Христа Иисуса (1 Кор. 1:2) и са призовани към светост (1 Сол. 4:7).

Светостта е по силите на човека, разбира се, при съдейст­вието на Божията благодат (1 Кор. 15:10).

Нека всякога да просим помощта на нашите родни светии, та и ние да вървим по техния път, служейки Богу, на ближните и на нашия народ!

Особено усърдно да просим тяхното застъпничество в днеш­ното бурно и несигурно време - да молят Бога да умири света и да ни спаси! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.