В дискусиите, възникаващи понякога с нашите читатели (както с верните в Църквата, така и с разколниците), често се чува следното недоумение: защо не винаги се прилага цялата строгост на закона към клирик, нарушил даден канон? Та нали щом канонът постановява: «да бъде низвергнат», то той «трябва да бъде низвергнат». Някои даже твърдят, че нарушаващият каноните клирик «вече не е клирик».

В действителност обаче църковните канони ясно регламентират процедурата по вземането на такива решения от църковния съд и те няма как да се приложат автоматично. Какво би станало обаче, ако можеше да се прилагат така? Или ако съдът и епископите действаха според цялата строгост на канона? Дали много от нас самите и от нашите близки биха останали в Църквата тогава?

Разбира се, ние сме за съблюдаването на светите църковни канони. Считаме за недопустимо тяхното игнориране. Но едно е да искаш съблюдаването на каноните, съвсем друго е да изискваш наказание над престъпилите ги. И тази разлика е формулирана от Самия Христос: «защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери» (Мат. 7:2).

Ако искаме над другите да се прилагат наказания с цялата им строгост, то значи сме длъжни да изискваме същото и спрямо себе си, иначе за това ще ни потърси сметка Господ.

Ако към нарушителите на тези канони се приложи цялата строгост, то нашите храмове значително ще опустеят...

Дали всички тези «изобличители» на клира са готови да гарантират, че не са нарушили нито един от каноните? Да не стане накрая така, щото в оня ден сами да чуят от Господа: «Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?» (Мат. 18:32-33).

Благодатный огонь

Превод: Десислава Главева