Неделя Четвърта след Пасха, на Разслабения. За надеждата отвъд всяка надежда
Всяка Четвърта неделя след Пасха ние четем за това, как Господ Иисус Христос изцелил разслабения до къпалнята наречена Витезда, което значи дом на милосърдието. Този човек страдал от много години, а Господ с едно само властно повеление: „стани, вземи одъра си и ходи”, го вдигнал и изцерил от болестта. Тази проява на силата на нашия Господ е за нас велико утешение, но и в поведението на разслабения виждаме немалко назидание.
Около чудодейния купел винаги имало множество болни. Всички очаквали момента, който се случвал веднъж в годината – ангел Господен раздвижвал водата и който пръв влизал в нея, получавал изцеление.
Можем да си представим какво се случвало в този момент! Ние дори когато знаем, че за всички ще стигне и тогава създаваме суматоха и блъсканица, и тогава лошо, ако си по-слаб. А тук само един, първият, получавал желаното. И на какво можел да се надява клетият разслабен?! Но все пак той година след година не се отделял от купела. Навярно ако биха го попитали на какво разчита, той не би могъл да отговори смислено. Той само виждал, че тук действа Божията сила, а щом е така, трябва да бъде близо до това място. Той се надявал отвъд всяка надежда. Той не знаел, дори не можел да си представи как именно ще стане това, но година след година вярвал, че Бог няма да го остави.
Преди Христа хората имали смътно познание за живота след смъртта и се интересували главно от телесното здраве. Дори когато Бог чрез Моисей увещавал хората да спазват заповедите, Той обещавал дълъг и щастлив живот на земята. Ние, спасените и просветените в Христа, очакваме възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Ние знаем пътя към вечното блаженство и знаем, че може да ни попречи единствено грехът. Но сме постоянно обзети от някаква духовна разслабеност. Греховете надделяват. Едва станали, падаме отново и спасението ни изглежда невъзможно.
Но напомняйки ни как Господ изцелил разслабения, Църквата ни предпазва от отчаянието. Ако ние поне виждаме в себе си греха, ако страдаме заради него и ако полагаме усилия да го победим, значи все още сме духовно живи. И дори да не виждаме явни резултати, не бива да губим надежда. Господ вижда всички наши дела и мисли, както видял вярата и надеждата на този нещастен и изблъскан от тълпата далеч от чудодейния извор човек. Той вижда дори малките опити за борба с греха. Господ вижда как ние всеки път подхождаме към тайнството Покаяние и изповядваме отново и отново своите грехове. Той вижда, че ние „нямаме човек”, мъдър наставник, който би ни помогнал и би ни обяснил какво не вършим както трябва. Господ вижда всичко това и когато дойде часът, за който само Той знае, Той ще дойде и ще каже: Стани и ходи! И този момент веднага ще натежи повече от целия наш досегашен живот - всичките тридесет и осем или повече години на очакване, което ни се е струвало безнадеждно.
Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.
Превод: прот. Божидар Главев