Човек без вяра не може да бъде добър. Но той може да извършва добри постъпки.

Човек, който не умее да играе шах, може случайно да спечели (една) партия, но не може да стане шампион. Човек може случайно да извърши добро дело (защото гласът на съвестта го има в него), но ако в него го няма критерият за добро и зло, то той по опреде­ление не може да бъде добър човек. Доброто в него просто не може да стане навик - по силата на това, че той не знае какво е това. Атеистът със сигурност ще нарушава 40% от запове­дите - от десетте (Божии) заповеди, първите четири непре­менно. Може ли да бъде добър човекът, който е нарушил 40% от разпоредбите в Углавния кодекс? Достатъчно е да наруши и една разпоредба, за да получи наказание. А даже в затворите няма да намерите такива, които да са нарушили 40% от Углавния кодекс.

Критерият за „доброта”

Ако човек не пречи на другите, то той е добър - така смятат мнозина. Но да не пречиш на другите, това не е добро дело - това е неутрално дело. Фразата „ти трябва да жертваш себе си заради другия” съдържа в себе си опре­делена оценка. Има някакъв дълг, съществуването на който не зависи от теб. Дълг да се действа за благото на другия човек. Този дълг ни е възложен от Някого, Който има право на това. Човек не е длъжен никому, освен на Този, Който го е създал. От дълга пред Създателя следват всички останали нравствени принципи: дългът пред родителите, дългът пред страната и т.н. Но ако няма изначален принцип, то за какво можем да говорим? Апостол Павел подчертава, че езичници­те са крайно безнравствени. Човек, който общува с духовете (на злобата), а не се доверява на Твореца, няма никакви нравствени критерии.

„И аз съм християнин!” Дали обаче е така?”, Издателство „Православна класика”, 2022 г.