На днешната неделя светата Църква чествува светите жени-мироносици, свети Йосиф Ариматейски и свети Никодим.

Всички те са герои на духа и на християнската вяра, достойни за удивление, похвала, прослава и подражание.

Жените-мироносици – това са от ония жени, които са слушали Иисуса Христа през време на проповедническата Му дейност и са Му служели (Map. 15:40); те са вървели след Него и са плакали и ридаели за Него, когато Го водели към Голгота (Лук. 23:27); стояли са при кръста Му, наблюдавали са погребението Му и видели гроба, и как било положено тялото Му (Лук. 23:49, 55); те са приготвили благовония и миро (Лук. 23:56), и без смут и страх от никого и от нищо в неделята, много рано (Лук. 24:1), на разсъмване (Мат. 28:1), докле било още тъмно (Йоан. 20:1), идват на гроба, с намерение да помажат Тялото Иисусово. Затова са и наречени „жени-мироносици”.

Тук на гроба те чуха от Ангели вестта, че Иисус Христос е възкръснал (Мат. 28:5-6; Map. 16:6; Лук. 24:3, 6). Когато отиваха да обадят на учениците, срещна ги Иисус и им рече: „Радвайте се!” (Мат. 28:8-10). Поименно са споменати в светото Евангелие: Мария Магдалина, Мария, майка на Якова Малки и на Йосия, Саломия (Map. 15:40), Йоана, жена на Хуза, домакин Иродов (Лук. 24:10; 8; 3), Мария Клеопова (Йоан. 19:25), Сусана (Лук. 8:3; Map. 15:41). Тук трябва да споменем още и сестрите на Лазаря – Марта и Мария (Йоан. 11), и Мария, майка на апостол Марк (Деян. 12:12).

Някои от жените-мироносици след възкресението на Спасителя са проповядвали за Него в разни страни. Така например знае се, че Мария Магдалина е проповядвала в Рим и Ефес.

Жените-мироносици са свидетелки на двете основни истини на християнската вяра - смъртта и възкресението на Спасителя.

Кой е Йосиф? Той бил богат човек (Мат. 27:57) от Ариматея, Юдейски град (Лук. 23:51), „виден член от съвета” (Map. 15:43), „човек добър и справедлив”, който очаквал Царството Божие (Лук. 23:50–51), таен „ученик Иисусов” (Йоан. 19:38). Йосиф не се съгласил с решението и деянията на Съвета, който осъдил на смърт Иисуса Христа (Лук. 23:51).

А кой е Никодим? Той бил фарисей, началник юдейски, учител Израилев (Иоан. 3:1 и 10), който ходил на беседа при Иисуса Христа нощем (Йоан. 3:2), Никодим защитавал Иисуса Христа пред първосвещениците и фарисеите (Йоан. 7:50–51).

След като Спасителят издъхнал (Map. 15:37), Йосиф Ариматейски, казва свети евангелист Марк, „дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово” (15:43), снел го от Кръста (Map. 15:46), и купил плащаница (Map. 15:46). „Дойде също и Никодим – повествува свети евангелист Йоан, – и донесе около сто литри смес от смирна и алой. Тогава взеха тялото Иисусово и го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си юдеите погребват” (Йоан. 19:39-40). И Го положили в гроб, изсечен в скала, дето още никой не е бил полаган (Лук. 23:53). Гробът принадлежал на Йосиф (Мат. 27:60). И привалили много голям камък върху вратата гробни (Map. 15:46; 16:4).

С погребението на Спасителя Йосиф и Никодим са извършили велик подвиг. Този подвиг наглед е твърде прост и обикновен: знатни и богати люде погребват един беден Странник, Който целия Си живот е посветил в служба на ближните и Сам нямал где глава да подслони (Мат. 8:20; Лук. 9:58). Но ако вникнем в обстоятелствата на тоя подвиг, ние ще разберем неговото недосегаемо величие и изключителния му героизъм, ще си обясним, защо и четиримата евангелисти са намерили за нужно да упоменат за него, и защо светата Църква всяка година го възпоменава.

Срещу Иисуса Христа били висши членове на еврейското общество: стареите, книжниците, фарисеите, садукеите; те дирели случай и средства, за да Го погубят (Йоан. 11:53). Народът, тълпата изменила на Христа: при тържествения вход в Йерусалим тя ликуващо Му пее: „Осана!” (Мат. 21:9), а после, не след много дни, диво реве: „Разпни Го!” (Мат. 27:22; Map. 15:13).

Враговете Иисусови тържествуват - Той е прикован на Кръста, охулен (Мат. 27:39; Map. 15:29), осмян (Мат. 27:41; Map. 15:31), подигран (Лук. 23:35–36). И най-после издъхнал (Map. 15:37).

Кой би се осмелил да удостои с почетно погребение Оногова, Който е умрял на кръст като злодей? Нали това би означавало, че такъв открито се признава за Негов ученик? Кой би се осмелил да отиде срещу присъдата на началниците и на тълпата, да отиде срещу създаденото настроение? Не би ли значело туй да изобличи в неправда тия началници и съдии и да обърне тяхната злоба и омраза към себе си? Кой би дръзнал да се яви при гордия, студен и жесток римски прокуратор Пилат, угодлив пред първосвещениците и тълпата, и да иска тялото на Умрелия от позорна смърт?

Въпреки това Йосиф, както отбелязва свети евангелист Марк и както вече се каза, „дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово” (15:43). И после двамата – Йосиф и Никодим – извършиха погребението.

Наистина, велик подвиг! И те го извършиха, защото вярваха в Иисуса Христа като пратен от Бога (Йоан. 3:2), защото Го обичаха, почитаха Го и в смъртта Му виждаха непостижими божествени тайни, които разбраха след Неговото възкресение! Нищо не ги изплаши, нищо не беше в състояние да ги отклони и удържи да изпълнят своя свещен дълг!

За своята вяра в Христа и любов към Него, както свидетелства Свещеното Предание, Йосиф и Никодим претърпели гонение от юдеите и страдания. Ала те не се отказали от Спасителя, напротив, станали пламенни проповедници на Евангелието, немлъкващи благовестители на Христовото възкресение.

Братя и сестри, чествайки паметта на светите жени-мироносици, на свети Йосиф Ариматейски и на свети Никодим, светата Църква ни напомня, че и ние трябва като тях да бъдем верни и предани на Господа Иисуса Христа и без стеснение, без страх и срам, при всички обстоятелства открито, с думи и дела, да Го изповядваме пред света, помнейки Неговите предупреждения: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен” (Мат. 10:32). А „който се срами от Мене и от думите Mи в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели” (Map. 8:38; Лук. 9:26).

Това е поуката, която днешният празник ни предлага! Нека я усвоим и осъществяваме в живота си! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.