"Да подраним в ранното утро и вместо миро песен да принесем на Владиката"

Да изпреварим днес изгрева на слънцето и още в дълбока нощ да побързаме на среща със Слънцето на правдата. Необикновена е днешната нощ! По-светла от деня тя осиява нашите души! Лъчите на Слънцето на мира освещават нас и цялата вселена, просвещавайки всички, които се притичват към Неговата светлина. Топлината, която се разлива от неговите лъчи, прониква във всички наши членове, изпълвайки с дълбок мир нашите души и давайки дори утихване на телесните болести. От тяхната топлина нашите скърби се разтапят и като с огън биват опалвани нашите страсти. Изчезват от нас враждата и ненавистта, забравят се обидите, не се усеща нищетата. Светът става друг в тази свята и единствена нощ!

Цялата природа се променя и всичко се изпълва с топлина и светлина. Както при изгрева на слънцето се скриват хищните птици и дивите зверове се спотайват в леговищата си, така изчезва злото от нашите сърца, озарено днес от възсиялата от гроба Светлина. Подобно на утринна роса изсъхват нашите сълзи! Както при настъпването на деня се разтварят цветовете, оживявани от слънчевите лъчи, така изгряващото в днешната утрин Слънце съживява в нас добродетелите. Нека всички се постараем да приемем озарението на тази чудна Светлина!

При настъпването на пролетта се отварят прозорците и вратите на жилищата и на различните други здания, за да може в тях да влезе топлина и да изсуши насъбралата се там влага. Да разтворим сега и ние вратите и прозорците на нашите души и сърца, за да бъдат те съгрети от лъчите на Слънцето на правдата! „От края на небесата е изходът му, и шествието му до другия им край, и от неговата топлина нищо се не укрива” (Пс. 18:7). „Днес всичко се изпълни със Светлина, и небето, и земята, и преизподнята”^[1]. И само вътре в нас Той не може да проникне без нашето желание!

Само в себе си търсѝ причината, ако ти в този ден не усещаш тази светла радост. Безумен би бил този, който вземе да твърди, че в света няма слънце, защото той не го вижда от своето отвсякъде закрито и затворено помещение! Жалък е слепецът, който уверява всички, че светлината не съществува, защото той не я усеща! Смешен би бил този, който би отричал настъпването на пролетта, посочвайки това, че топлината още не е проникнала в заключената изба! Така и от Божествената Светлина не биват озарявани душите, които сами са се затворили отвътре и не желаят да бъдат озарени с тази Светлина. Да разкрием нашите души, да отворим нашите сърца! Да тръгнем с мироносиците, „да пристъпим, носещи свещи, към излизащия от гроба Христос!”^[2]

Не се отказвайте да пристъпите и вие, които сте обременени от грехове. Днес и „свързаните с оковите на ада прииждат към Христа с весели нозе”. Не си тръгвайте празни и вие нищи, които нямате с какво да купите свещи и миро. Вместо свещи нека горят вашите сърца и души. Няма нужда вече и от миро! В предните дни ние увещавахме всички да принасят вместо миро веществени дарове и да извършват телесни подвизи.

Сега призоваваме всички да се приобщят към духовната радост. „Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него!” (Пс. 117:24) Вместо миро и веществени дарове „да принесем песен на Владиката”^[3]. Да възпеем Отца и Сина и Светаго Духа Бога! Да прославим Тихата Светлина на Светата Слава на Безсмъртния Небесен Отец – Възкръсналия Господ, зовейки към Него от дълбините на душите си: „Достоен си през всички времена да бъдеш възпяван!” Тогава Христовата светлина, която просвещава всички, ще просвети и нас, „и ще видим Христа, Слънцето на Правдата, дарил живот на всички!”

Христос Воскресе!

Светло Христово Възкресение, 1940 г. Шанхай

«Православная жизнь» (Ortodox Life). Ежемесячное приложение к журналу «Православная Русь». — Jordanville, 1969. — №4.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Тропар от 3-та песен на Пасхалния канон.

[2] Тропар от 5-та песен на Пасхалния канон.

[3] Ирмос на 5-та песен на Пасхалния канон.