В светия Велики четвъртък божествените отци, които всичко добре са устроили, като са приели един след друг от светите Апостоли, са установили и са ни предали да спомним четири неща: свещеното умиване (на нозете), Тайната вечеря, сиреч установяването на тайнството св. Евхаристия, предаването на Господа и несправедливия съд над Него.

Понеже еврейската Пасха трябваше да се извърши в петък, в който ден действително трябвало да бъде заклана и Нашата нова Пасха – Христос (1 Кор. 5:7), то според божествените Отци трябвало Христос да предвари Своето заколение и затова отпразнувал Пасха заедно с учениците Си един ден преди законната Пасха (Изх. 12:1-20). Тази вечер и нощ (четвъртък срещу петък) заедно с петъка у евреите се смята за един ден. Защото те не изчислявали времето както ние днес го изчисляваме – денонощие, а нощедневие, което и досега е запазено в църковната практика – новият ден започва от вечерта.

Някога евреите празнували Пасха точно според предписанието на Закона – с препасани чресла, изправени (стоешком), с обути нозе, с тояга в ръка бързешком (Изх. 12:11) и без вино, докато по времето на Христос те яли според тогавашния римски обичай – лежешком и употребявали вино.

Христос извършил Пасха в дома на един йерусалимски жител, чието име не се знае. Според св. Атанасий това бил Зеведей, баща на апостолите Яков и Йоан. Когато настъпила нощ, Христос седнал на трапезата заедно с учениците Си, за да извърши законната еврейска Пасха. Преди самата вечеря, за да даде пример на смирение, Господ Иисус снел връхната Си дреха, препасал кърпа и умил нозете на Своите ученици. По време на вечерята Иисус отправил поучение към учениците Си – да се обичат един друг и да не се стремят към големство. Същата тая вечер е станало и вероломното предателство от Иуда и учредяването на св. тайнство Евхаристия.

Така след вечеря Господ взел хляб, благословил го, преломил го и като подал на Своите ученици, казал: „Вземете, яжте – това е Моето тяло, за вас преломявано, за прощение на греховете.”

След това взел чашата, благодарил, подал я на учениците Си и казал: „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за прощение на греховете.” А след това добавил: „Това правете за Мой спомен.” След като изпели хвалебна песен, Иисус и учениците Му излезли от горницата и се отправили за Елеонската планина. Тук Спасителят по обичай често прекарвал нощем на молитва. Междувременно Той казал на учениците Си, че тая нощ всички те ще се съблазнят поради Него. Апостол Петър обаче възразил на това, уверявайки Го, че той е готов да положи душата си за своя Учител, и че дори и всички да се съблазнят и да се отрекат от Него, той няма да се отрече. На това обаче Господ казал, че преди още петел да пропее, Петър три пъти ще се отрече от Него.

Като дошли до едно място наречено Гетсимания, Господ поръчал на учениците Си да поседнат там, взел трима от тях — Петър, Яков и Йоан, поръчал им да бъдат будни и да се молят, за да не паднат в изкушение, а Сам Той се поотдалечил, паднал на земята и започнал да се моли горещо на Своя небесен Отец, казвайки: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти!”

Капки кървава пот падали на земята от божественото чело на Христос. На три пъти Той дохождал при тримата Си ученици и все ги заварвал да спят. Събуждал ги и отново отправял молитва към Отца да Го отмине чашата на страданията. След третото моление дохожда пак при учениците Си и им казва: „Спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът! Ето, Син Човечески се предава в ръцете на грешниците. Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.” Докато Господ още говорел, ето Иуда дохожда с множество войници и слуги на първосвещеника, въоръжени с ножове и колове. Защото Иуда им беше дал знак: „Когото целуна, Той е. Хванете Го и водете зорко!” И като пристъпил към Иисуса, предателят казал: „Радвай се, Учителю!” и Го целунал. А Иисус кротко му казал: „Иудо, с целувка ли предаваш Учителя си?”

Тогава хванали, вързали Иисус и Го отвели първо при първосвещеника Ана, а след това и при първосвещеник Каиафа. Апостол Петър се опитал да защити Христос, извадил нож, замахнал и отрязал ухото на един от слугите на първосвещеника. Христос обаче заповядал на Петър да вложи ножа в ножницата, защото всеки, който се залавя за нож, от нож и ще умре.

Тая нощ над Христос се извършва неправеден съд от страна на еврейския Синедрион. Сутринта Господ Иисус бил заведен в Преторията и изправен на съд пред римския прокуратор Понтий Пилат.

По неизказаното Твое милосърдие, Христе Боже, помилуй нас! Амин!

Синаксар, (Празнични четива от Триода и Пентикостара), СИ, София, 1977.

Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай