Ето, братя мои, пред нас отново е Кръстът и отново в нашето съзнание са спомените за Христовите страдания. И така ще е в продължение на няколко седмици. Силата на възпоменанията ще нараства до тогава, докато не достигне най-високата точка на напрежение. Погребалните напеви постепенно ще се усилват в нашето съзнание до момента, в който в нашето възпоменание не достигнем до смъртта на Бога. Тогава Църквата ще ни каже: „Замълчи!” Това ще бъде на Велика Събота. Църквата ще каже: „Да замълчи всяка плът човешка”.

Бог умря… Какво значат вашите сълзи и страдания! Тогава ни най-мъничка сълза не ще има в очите, в тях ще е само ужас. Бог умря… Смъртта на Бога е драма – всемирна драма. Завръзката на тази драма е скрита в самото Рождество на Христа. Той се роди в нищета, в ясли, и тозчас злобата се нахвърли върху Него. Него, Младенеца, търсеха да убият. Защо? И Той трябваше да бяга в Египет.

Нататък проследете живота на Христа на земята. Трите години на Неговото служение на народа – това са само страдания. Забравихте ли как го ненавиждаха? Казваха, че Той върши чудеса със силата на Веелзевул, наричаха Го богохулник, приятел на грешници, прелюбодейци и митари. Спомнете си как Той казваше на учениците Си: „Малките горски зверчета си имат леговища, а Аз нямам, де глава да подслоня” (виж Мат. 8:20).

А какво да кажем за народа? Тълпата Го следвала, ала не защото виждала в Него Бога. Тя искала чудеса и ги получавала, затова ходела след Него. Но Христос познавал настроенията на тълпата. И вие навярно си спомняте как Той говорил за тази тълпа на Своите ученици след чудото с насищането с петте хляба: „Вие мислите, че те вярват в Мене като в Бог? Не, те искаха от Мене хляб и Аз им дадох” (виж Иоан 6:26). Тълпата ходела след Него, поразена от външния образ на чудесата и викала „Осанна”, но Христос знаел, че тази тълпа ще завика: „Разпни Го”.

Ала какво да говорим за тази груба и невежа тълпа, след като Неговите ученици - тези любими Негови избраници, Го изоставили? Един, при това най-твърдият и най-преданият се отрича, друг го предава. Този, Който през целия Си живот нямало, де глава да подслони, Който всичко отдал за хората, се оказва изоставен от всички, оплют, поруган, изпоранен. Сам…

Знаете ли вие какво е това самота? Не физическа, а нравствена самота. Това е ужас и този ужас бил понесен от Христос. Не е чудно, че в Гетсиманската градина Неговата човешка душа била в смущение. В навечерието на Своите страдания Той прави равносметка на живота Си, поглежда назад и каква е тази равносметка? Назад – пустиня, напред – безславна смърт…

Каква е целта на Кръста и какъв е смисълът на страданията? Защото, ако Христос бе умрял като герой за народа, тогава аз бих разбрал тези страдания. Но Той умрял безславно, като измамник, политически авантюрист, представящ Себе си за Цар Иудейски. Душата Му скърби за този народ, сред който Той не успял да посее учението на Своя Отец и моли Отца, Той да прослави името Му. И се чува глас: „Прославих, и пак ще прославя” (Иоан 12:28).

И Христос, изоставен, поруган, изпоранен, безсрамно разсъблечен, под виковете на безумстващата тълпа, при ругателствата на разпнатия с Него разбойник, отдава Своя Дух на Отца Си. Какво е това? Осмиване? Не, не е осмиване. Изминали два дена и Отец Го прославил. След Кръста бил гробът, а след гроба Възкресението, победата над смъртта. Вече няма смърт, има живот!

Ето какъв е смисълът, първо, на страданията и Кръста, и второ, на пътя на Христовия Кръст – това е нашият път. „Ако не носите кръста, вие не сте Мои ученици”, казва Господ (виж Лука 14:27).

Елате да се поклоним на Кръста. Нека той бъде за вас предмет на най-дълбоко почитание и ваша Светиня!

„На Твоя Кръст се покланяме, Владико…”

Александро-Невска Лавра 1924 г.

Епископ Шлиссельбургский Григорий (Лебедев). Проповеди. Духовные размышления. Письма к духовным чадам.

Превод: прот. Божидар Главев