(руска народна приказка)

Преди много години Господ, придружаван от един Ангел, обикалял земята. Те срещнали едно момче. Господ го запитал:

- На колко си години, момче?
- На седемнадесет - отговорило момчето.
- Иди си, синко, у дома, защото ето - смъртта е в петите ти и няма да е хубаво да умреш на пътя!
Смутил се Ангелът. Господ предрекъл смърт на момчето, което живяло толкова малко, а, може би, е съвсем невинно!
Но знаел той, че щом Господ каже, така и трябва да бъде.
Продължили пътя си Господ и Ангелът. Насреща им - стара баба. Живяла, живяла, състарила се, прегърбила се. Пита я и нея Господ:
- На колко си години, бабо?
- На осемдесет - отвръща бабата.
- Хайде, иди си с добро. Ще живееш още двадесет години. Тъй ти отрежда Господ.
Още повече се смутил Ангелът. Момчето, което имало само седемнадесет години, трябвало да умре, а бабата, осемдесет годишната баба - да живее още двадесет!
- Проясни ума ми, Боже! - помолил се Ангелът. - Помогни ми да разбера волята Ти и да узная, защо тъй отсъждаш на момчето и на бабата!
Господ отвърнал:
- Защото, ако това момче остане живо след седемнадесетата си година, ще стане страшен разбойник и ще разплаче десетки майки. А тая баба, която на младини е направила много грехове, трябва още да живее, за да може да се очисти от греховете си.